1 Esd 4

1П очна до говори вторият, който бе казал за силата на царя.

2 О, мъже, не са ли силни човеците, които владеят земята и морето и всичко, що е в тях?

3 Но царят ги надминава, владее над тях и им заповядва, и във всичко, каквото и да им каже, те му се покоряват.

4 Ако каже да се опълчат един против други, те изпълняват; ако ги прати против неприятели, те отиват и събарят планини, стени и кули,

5 и убиват и биват убивани, ала не престъпят царската дума; ако пък победят, донасят на царя всичко, що опленят, и всичко друго.

6 И ония, които не ходят на война и не се сражават, а работят земята, след сеитба, като съберат жетвата, и те носят на царя

7 и, подканяйки се един другиго, принасят данък на царя.

8 Той е само един; ако каже да се убива – убиват; каже ли да се прости – прощават; каже ли да бият – бият;

9 каже ли да се опустошава – опустошават; каже ли да се гради – градят; каже ли да се отсече – отсичат; каже ли да се насади – насаждат;

10 и целият му народ и войската му нему се покорява. Освен това, той си седи на трапезата, яде, пие и спи,

11 а те пазят наоколо му, и никой не може да се отдалечи и да си гледа работите, и не смеят да му бъдат непослушни.

12 О, мъже, не е ли от всички най-силен царят, когато му се тъй покоряват? – И млъкна.

13 Третият пък, който беше казал за жените и за истината, – той беше Зоровавел, – заговори:

14 О, мъже, велик е царят, велики са и мнозина човеци, и мощно е виното. Но кой господарува над тях и ги владее? Нали жените?

15 Жени са родили царя и целия народ, който владее морето и земята;

16 от тях са родени и от тях са откърмени ония, които садят лозя, от които се прави вино;

17 те правят дрехи за човеците и доставят украшения за тях, и човеците не могат без жени.

18 Ако мъжете съберат злато и сребро и всякакви драгоценности, и след това зърнат жена добролична и хубава,

19 оставят всичко и се спускат към нея и я гледат с отворени уста, и всички се прилепят към нея повече, отколкото към злато и сребро и към всяка драгоценност.

20 ^a Човек оставя баща си, който го е възпитал, и земята си и се прилепя към жена си,

21 при жена си остава до смърт и забравя и баща, и майка, и земята си.

22 От това трябва да разберете, че жени владеят над вас. Не предприемате ли тежки работи, не се ли трудите и мъчите, не принасяте ли и не давате ли всичко на жените?

23 Взема човек меча си и излиза по пътищата да граби и краде, готов е да плува по море и по реки,

24 лъв среща и в тъма се скита; но открадне ли, отвлече или ограби нещо, занася го на любезната.

25 И човек обича повече жена си, нежели баща и майка.

26 Мнозина са полудявали поради жени и са ставали роби чрез тях.

27 Мнозина са загинали и пропаднали и съгрешили чрез жени.

28 Нима сега не ще ми повярвате? Не е ли велик царят с властта си? Не всички ли страни се боят да се допрат до него?

29 Аз видях него и Апамина, дъщеря на славния Вартака, царева наложница, да седи на царя отдясно;

30 тя снимаше короната от главата на царя и си я налагаше, а с лява ръка удряше царя по бузата.

31 И при все това царят я гледаше с отворени уста: ако тя му се усмихне, усмихва се и той; ако пък му се поразсърди, той я милва, за да се сдобри с нея.

32 О, мъже, как да не са силни жените, когато правят тъй?

33 Тогава царят и велможите се погледнаха един друг, а той начена да говори за истината.

34 О, мъже, не са ли силни жените? Голяма е земята и високо небето, и бързо е слънцето в своя ход, защото за един ден обхожда небесния кръг и пак се връща на мястото си.

35 Не е ли велик Оня, Който върши това? И истината е велика и по-силна от всичко.

36 Цяла земя призовава истината, и небето я благославя, и всички работи се стряскат и треперят пред нея. И в нея няма неправда.

37 Неправедно е виното, неправеден е царят, неправедни са жените, несправедливи са и всички човешки синове, па и всичките им работи са такива: няма в тях истина, и те ще загинат в неправдата си;

38 а истината пребъдва и остава силна винаги, и живее и владее от века до века.

39 В нея няма пристрастие и различаване: тя върши, каквото е справедливо, отбягвайки всичко несправедливо и лошо, и всички одобряват нейните работи.

40 В нейния съд няма нищо криво; тя е сила и царство, и власт, и величие през всички векове; благословен да е Бог на истината!

41 И престана да говори. И всички викнаха тогава и казаха: велика е истината и най-силна от всичко.

42 Тогава царят му каза: искай, каквото щеш, повече от написаното, и ще ти дадем, понеже ти се показа най-мъдър; ти ще седиш до мене и ще се наричаш мой роднина.

43 Тогава тоя каза на царя: спомни си обещанието, що го даде в оня ден, когато прие царството си, че ще построиш Иерусалим,

44 и ще върнеш всички съдове, взети от Иерусалим, които Кир бе отнел, когато даде оброк да разори Вавилон, и се обеща да ги изпрати там.

45 А ти се обеща да въздигнеш храма, що го бяха изгорили идумеите, когато халдеите опустошиха Иудея.

46 И за това същото сега те моля, царю-господарю, и те умолявам, и в това е твоето величие: моля те да изпълниш обещанието, което с устата си обеща на Небесния Цар да изпълниш.

47 Тогава цар Дарий стана и го целуна и му написа писма до всички управители и областеначалници, и военачалници и сатрапи – да го пропуснат, а с него заедно и всички, които отиват да строят Иерусалим.

48 Също писа писма до всички местни началници в Келе-Сирия и Финикия и до ония в Ливан – да привозват от Ливан в Иерусалим кедрови дървета и да му помагат да строи града.

49 Писа да бъдат свободни и всички иудеи, които тръгват от царството за Иудея, та никой от властниците, – областен началник, сатрап и управител, да не отива до вратата им,

50 а цялата страна, която те владеят, да бъде освободена от данък, и идумеите да оставят иудейските села, които владеят;

51 също, да се дава за градежа на храма всяка година по двайсет таланта, докле бъде построен;

52 и за принасяне върху жертвеника всекидневни всесъжения, освен отредените седемнайсет, даваше се още по десет таланта на година;

53 и всички, които отиват от Вавилон, да имат свобода да строят града, както те, тъй и потомците им и всички свещеници, които отидат.

54 Писа тъй също и за издръжката и за служебното облекло на свещениците.

55 Писа да се дава издръжка и на левитите до оня ден, когато се свърши храмът и се построи Иерусалим;

56 и на всички, които пазят града, поръча да се дава заплата и храна.

57 Отстъпи и всички съдове, които Кир бе отбрал от Вавилон; и всичко, що бе заповядал Кир да се направи, и той заповяда да се изпълни и проводи в Иерусалим.

58 И когато излезе момъкът, подигна лице към небето срещу Иерусалим, поблагодари на Царя Небесни и каза:

59 от Тебе победа, от Тебе мъдрост, и Твоя е славата, аз пък съм Твой раб.

60 Благословен си Ти, Който си ми дарил мъдрост, и благодаря Ти, Господи, Боже на отците ни.

61 И като взе писмата, тръгна и отиде във Вавилон, и обади на всичките си братя.

62 И те поблагодариха Бога на отците си, задето им е дарувал свобода и разрешение

63 да идат и строят Иерусалим и храма, наречен на името Му. И ликуваха с музика и веселие седем дена.