Lamentations 5

1 ^a С помни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:

2 ^b нашето наследство у чужди премина, нашите къщи – у другоплеменници;

3 останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.

4 ^c Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.

5 Бият ни по врата, работим – и отдих за нас няма.

6 Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.

7 ^d Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.

8 ^e Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.

9 Хляба си добиваме с опасност за живота – пред меч в пустинята.

10 ^f Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.

11 ^g Жени безчестят на Сион, девици – в градовете иудейски.

12 ^h Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.

13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.

14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.

15 ⁱ Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга.

16 ^j Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!

17 ^k От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.

18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.

19 ^l Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.

20 ^m Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?

21 ⁿ Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.

22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?