Judges 17

Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан

1 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

2 ^a Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа .

3 ^b И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.

4 ^c Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.

5 ^d Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.

6 ^e По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.

7 ^f Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.

8Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

9Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.

10 ^g Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.

11И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.

12 ^h Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

13Тогава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.

Judges 18

1 ⁱ По онова време в Израил нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израилевите племена.

2 ^j И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха.

3 Когато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?

4 ^k А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник.

5 ^l Те му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели.

6 ^m А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред Господа .

7 ⁿ Тогава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого.

8 ^o И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви?

9 ^p А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме – земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте.

10 ^q Като стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни).

11 И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.

12 ^r По пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан ▼

▼ 18:12 Т.е. Данов стан.

, както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим.

13 ^t И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща.

14 ^u Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите.

15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.

16 ^v А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата.

17 ^w Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой.

18 И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?

19 ^x А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?

20 Тогава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.

21 Те се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.

22 Когато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.

23 И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?

24 А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?

25 А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.

26 И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.

27 ^y И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън.

28 ^z И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него.

29 ^aa И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израил; а преди това името на града беше Лаис.

30 ^ab Тогава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей – той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята ▼

▼ 18:30 Т.е. като представена от Божия ковчег.

беше превзета.

31 ^ad Така те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.

Judges 19

Левитът и опозорената му наложница

1 ^ae В онези дни, когато в Израил нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски.

2 Но наложницата му блудства̀ против него и си отиде в бащината си къща във Витлеем Юдейски, където остана четири месеца.

3 Мъжът ѝ тръгна и отиде след нея, за да ѝ говори с добро и да я върне, като взе със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.

4 Тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и човекът преседя с него три дни; и ядеха и пиеха, и нощуваха там.

5 ^af На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш.

6 И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно. След това бащата на младата жена каза на мъжа: Съгласи се, моля те, да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.

7 Човекът обаче искаше да си тръгне; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.

8 А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха, докато превали денят, като ядоха двамата.

9 После, когато човекът стана да си върви – заедно с наложницата му и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, каза: Ето, сега денят преваля към вечер. Пренощувайте, моля ви. Ето, денят е на свършване! Пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.

10 ^ag Но човекът не се съгласи да остане, а, като стана, тръгна и стигна до Евус (който е Йерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.

11 ^ah Когато се приближиха до Евус, денят беше превалил; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусите, за да пренощуваме там.

12 ^ai Но господарят му отговори: Няма да се отбиваме в град на чужденци, където няма израилтяни, а ще продължим за Гавая.

13 ^aj Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.

14 И така, те продължиха и вървяха; а залезът на слънцето ги завари близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.

15 ^ak Там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая. И когато влязоха, седнаха край градската улица, защото никой още не ги беше прибрал в къщата си, за да пренощуват.

16 ^al И стана така, че един старец се прибираше вечерта от работата си на полето. Този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше преселник в Гавая, а местните хора бяха Вениаминови синове.

17 И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?

18 ^am А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си.

19 А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.

20 ^an Тогава старецът каза: Бъди спокоен; за всичките ти нужди нека се погрижа аз; само не пренощувай на улицата.

21 ^ao И така, той го покани в къщата си и даде зоб на ослите; а те си измиха краката и ядоха и пиха.

22 ^ap Докато веселяха сърцата си, група мъже от града, развратници, наобиколиха къщата, блъскаха по вратата и викаха на стареца домакин: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го обезчестим.

23 ^aq А домакинът излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Не правете това зло; тъй като този човек е мой гост ▼

▼ 19:23 От евр. е влязъл в къщата ми.

, не вършете такова безумие!

24 ^as Ето, дъщеря ми е девица и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги и направете с тях каквото искате; но на този човек не правете такова безумно дело.

25 ^at Но мъжете не искаха да го послушат. Затова старецът взе наложницата му и я изведе вън. И те лежаха с нея и я обезчестяваха цялата нощ чак до сутринта, а като се зазори, я пуснаха.

26 И така, призори жената дойде и падна при вратата на къщата на стареца, където беше отседнал господарят ѝ, и там остана до съмване.

27 На сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да продължи пътя си, и видя, че наложницата му беше паднала при вратата на къщата с ръцете си на прага.

28 ^au Той ѝ каза: Стани да вървим. Но отговор нямаше. Тя беше мъртва. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и се прибра у дома си.

29 ^av А като дойде вкъщи, взе меч, хвана тялото на наложницата си и го разсече част по част ▼

▼ 19:29 От евр. според костите ѝ.

на дванадесет части, и ги прати до всичките предели на Израил.

30 ^ax И всички, които видяха това, си казваха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, когато израилтяните излязоха от Египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и дайте мнението си.

Judges 20

Война между Израил и Вениаминовото племе

1 ^ay Тогава всички израилтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масфа.

2 ^az И хора от всички краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ.

3 И Вениаминовите синове чуха, че израилтяните отишли в Масфа. Израилтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло.

4 ^ba Левитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме.

5 ^bb А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря.

6 ^bc Затова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил.

7 ^bd Гледайте, вие, израилтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си.

8 Тогава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си,

9 а ето какво ще направим на Гавая – ще отидем против нея по жребий;

10 и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израил.

11 И така, против града се събраха всички Израилеви мъже, обединени като един човек.

12 ^be Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас?

13 ^bf Сега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израилтяните.

14 Вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.

15 И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже.

16 ^bg Между целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват.

17 А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже.

18 ^bh Тогава израилтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А Господ каза: Юда да излезе пръв.

19 И така, на сутринта израилтяните станаха и разположиха стан против Гавая.

20 Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая.

21 ^bi А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил.

22 Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден.

23 ^bj Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа : Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Влезте в бой против тях.

24 ^bk И така, на втория ден израилтяните се приближиха до Вениаминовите синове.

25 А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички те носеха меч.

26 ^bl Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа , постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Господа .

27 ^bm После израилтяните се допитаха до Господа (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там

28 ^bn и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И Господ отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

29 ^bo Тогава Израил постави засада около Гавая.

30 И на третия ден израилтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни.

31 А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни, да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израил.

32 Затова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израилтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

33 Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израил изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада.

34 ^bp И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израил и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше.

35 Защото Господ порази Вениамин пред Израил; в онзи ден израилтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч.

36 ^bq И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

37 ^br Тогава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча.

38 А Израилевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата – да се издигне от града голям стълб дим.

39 И когато израилтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка.

40 ^bs Но когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето.

41 Тогава Израилевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна.

42 Затова се обърнаха да бягат пред Израилевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израилтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях.

43 Те обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток.

44 От Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже – всичките храбри мъже.

45 ^bt И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израилтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата – пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже.

46 Така всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч – всичките храбри мъже.

47 ^bu А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

48 А Израилевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там ; и опожариха всички градове, които намираха.

Judges 21

Запазване на Вениаминовото племе

1 ^bv А Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

2 ^bw Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

3 И казаха: Защо Господи , Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил?

4 ^bx А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

5 ^by Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не се присъедини към събранието при Господа ? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

6 И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил.

7 Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

8 ^bz Затова си казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господа ? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

9 Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

10 ^ca Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

11 ^cb И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

12 ^cc А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

13 ^cd Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

15 ^ce И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.

16 Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил.

18 ^cf Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

19 Затова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

20 заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

21 ^cg и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

23 ^ch И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

24 Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

25 ^ci В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.