1 Corinthians 10

1 ^a Н е искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха;

2 и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;

3 ^b и всички ядоха една и съща духовна храна;

4 ^c и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.

5 ^d Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята.

6 ^e А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи.

7 ^f Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: „народът седна да яде и да пие, па стана да играе“.

8 ^g Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди.

9 ^h Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии.

10 ⁱ Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

11 ^j Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.

12 ^k Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.

13 ^l Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.

14 Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.

15 ^m Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.

16 ⁿ Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?

17 ^o Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.

18 ^p Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?

19 ^q Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?

20 ^r Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.

21 ^s Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.

22 Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?

23 ^t Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.

24 ^u Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго.

25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;

26 ^v защото „Господня е земята и онова, що я изпълня“.

27 Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.

28 ^w Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте – заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.

29 Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?

30 ^x Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря?

31 ^y И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.

32 Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия,

33 ^z както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.