Job 14

1 ^a Р оден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги:

2 ^b като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.

3 И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?

4 ^c Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.

5 Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,

6 ^d отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.

7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:

8 ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,

9 но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.

10 А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?

11 Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:

12 ^e тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.

13 О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!

14 Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.

15 ^f Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;

16 ^g защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;

17 ^h в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.

18 Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;

19 водата излизва камъните; разливът ѝ отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.

20 Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.

21 ⁱ На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва;

22 но плътта му на него боледува, и душата в него страда.