a 1 Мак. 6:10 ; 8:7 ; 2 Мак. 4:7
b 2 Мак. 4:9-17
e 2 Мак. 5:1
f 2 Мак. 5:11-16
g 2 Мак. 5:21
h 2 Мак. 5:24-26
k Дан. 9:27 ; 11:31 ; 1 Мак. 6:7
l 2 Мак. 6:10
m 2 Мак. 6:19 ; 7:42

1 Macc 1

Стройната и тематична хронология на свещения кодекс (след Неемия и Малахия) е нарушена от няколко века на мълчание (440-175 г. пр. Р. Хр.). След 175 г. пр. Р. Хр. книгите за Макавеите продължават събитията със свещен характер за старозаветното човечество. Названието „за Макавеите“произлиза от прозвището „Макавей“, дадено на Юда, герой в тази борба, а след това преминало и върху неговите братя. Под името „за Макавеите“в Библията се наричат три неканонични книги.

Първа книга за Макавеите е историческа книга, която осветлява събитията от 175 г. пр. Р. Хр. до 135 г. пр. Р. Хр. и завземането на властта от Йоан Хиркан I. Тя е основен, а в някои случаи единствен исторически източник за посочения период. Името на автора е неизвестно, в книгата се използват документи и литературни източници. Първа книга за Макавеите е била написана на библейски иврит. Времето за написването на книгата съвпада с края на живота на първосвещеника Йоан, приемник на Симеон.

Книгата е разделена на четири части: 1. Времето на елинизация на юдеите, походът на Александър Македонски и последвалото го въстание (гл. 1 – 2). 2. Подвигът на Юда Макавей и героичната му борба против езическото владичество (гл. 3 – 9). 3. Действията на Йоан Макавей и неговия брат (гл. 9 – 12), 4. Делото на Симон Макавей (гл. 13 – 16). Първа книга за Макавеите предава накратко обстоятелствата, при които се възцарява Антиох Епифан на сирийския престол, описва тежките гонения, на които е подложен юдейският народ от царя, и борбата за вяра и свобода под ръководството на Макавеите. Тя завършва с възхвала на Йоан Хиркан, която вероятно е написана след смъртта му през 103 г. пр. Р. Хр.

Книгата е много полезна за изучаване на историята на този период. Писателят схваща нещастията на своя народ като Божие наказание за греховете му, а успехите обяснява с Божията помощ. Той говори с дълбоко уважение за юдеите, които пазят своята вяра и знаят, че борбата между езическото влияние и традициите на предците води до победа на истинското богопочитание.

Началото на елинското владичество над Израил

1 След победата си синът на Филип, Александър Македонски, който беше тръгнал от земята Китим и беше разбил Дарий, царя на персите и мидите, се възцари вместо него, както преди беше покорил и Елада. 2Той водеше много войни, завладяваше крепости и навред погубваше царе. 3Достигна до краищата на света, заграби плячка от много народи и земята се смири пред него. Той се възгордя и надменност изпълни сърцето му. 4Събра много силна войска, наложи властта си над страни, народи и владетели и те му станаха поданици.

5 Но след това бе повален от болест на легло и разбра, че умира. 6Тогава повика своите висши военачалници, възпитани заедно с него от младини, и раздели между тях царството си, докато още беше жив. 7Когато умря, Александър беше царувал дванадесет години. 8И всеки от военачалниците му наследи властта в своята област. 9И след смъртта му всички те си туриха корони, а след тях и синовете им в продължение на много години и изпълниха със злини земята.

10 a  От тях излезе коренът на греха – Антиох Епифан, син на цар Антиох. Той беше заложник в Рим и се възцари в сто тридесет и седмата година от царството на елините.

Появата на предатели

11 b  По онова време в Израил се появиха хора, които се отвърнаха от закона и убеждаваха мнозина с думите: „Да идем и да сключим съюз с околните народи, защото, откакто се отделихме от тях, ни сполетяха много беди.“ 12Думите им намериха одобрение 13и неколцина от народа изявиха желание да отидат при царя, и той им позволи да следват езическите разпоредби. 14Тогава построиха в Йерусалим училище според обичая на езичниците, 15 c  заличаваха следите от обрязването си, като отстъпиха от светия завет, съединиха се с езическите народи и се отдадоха на злото.

Нападението на езичниците над храма в Йерусалим

16 d  Когато Антиох видя, че царската му власт укрепна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства. 17 e  Той нахлу в Египет със силна войска, с колесници и слонове, с конници и много кораби 18и влезе в бой с Птолемей, египетския цар. Разгромен от мощта му, Птолемей побягна, а мнозина паднаха в рани. 19Тогава завладяха укрепените градове в Египет и Антиох разграби страната.

20 f  След покоряването на Египет в сто четиридесет и третата година Антиох се върна, за да се отправи срещу Израил, и влезе в Йерусалим със силна войска. 21Той влезе надменно в светилището, взе златния жертвеник, светилника и всички свещени съдове, 22трапезата на предложението, чашите за възлияние, блюдата, златните кадилници и завесата, венците, дори златната украса пред храма – всичко заграби. 23 g  Взе среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.

24 С всичко заграбено той се завърна в страната си, след като извърши кръвопролития и произнесе речи, изпълнени с високомерие. 25Тогава настъпи голяма скръб навред в Израил. 26Стенеха началници и старейшини, останаха без сили девойки и младежи, повехна красотата на жените. 27Младоженецът оплакваше, а младоженката седеше в стаята, потопена в скръб. 28Земята затрепери заради своите обитатели и цялото потомство на Яков се покри със срам.

Опустошаването на Йерусалим

29 h  А когато изминаха две години, царят изпрати свой началник в градовете на Юдея, за да събере данъците. И той дойде в Йерусалим с голяма войска. 30С коварни думи им заговори за мир и те му повярваха. Но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ от израилтяните. 31Ограби града, изгори го в пламъци и разруши къщите му и стените около него. 32Жените и децата отведоха в плен, а добитъка взеха като плячка.

33 i  Обградиха Давидовия град с голяма и здрава стена, с укрепени кули и той стана крепост за тях. 34Там настаниха нечестив народ, хора, които не почитаха Закона, и те се укрепиха в нея. 35Набавиха си оръжие и храна и като струпаха там плячката, събрана в Йерусалим, се превърнаха в голяма заплаха.

36 И това стана постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израил, 37защото те проливаха невинна кръв около храма и го оскверняваха. 38Заради тях жителите на Йерусалим се разбягаха и той стана дом на чужденци, стана чужд за своите потомци и децата му го изоставиха. 39 j  Светилището му запустя като пустиня, празниците му се превърнаха в скръб, съботите му – в укор, а почитта му – в унижение. 40Колкото беше някогашната му слава, толкова се изпълни с безчестие, а неговото величие се превърна в печал.

Преследването на верните израилтяни

41 Цар Антиох разпореди писмено по цялото си царство всички да станат един народ 42и всеки да изостави своите обичаи. И всички народи приеха разпоредбата на царя. 43Мнозина от израилтяните също се съгласиха да следват идолопоклонството му, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата. 44А царят разпрати чрез вестители писмена заповед в Йерусалим и в юдейските градове да следват чужди за страната обичаи: 45да не извършват вече всеизгаряния, жертвоприношения и възлияния в светилището, да отменят съботите и празниците 46и да осквернят светилището и свещениците, 47да издигат жертвеници, храмове и места за идолослужение, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък, 48да не обрязват повече синовете си, да оскверняват душите им с всичко нечисто и идолопоклонническо, 49за да забравят закона и да променят всичките му разпоредби. 50И ако някой не постъпи според заповедта на царя, да бъде предаден на смърт.

51 Писма с такова съдържание той разпрати по цялото си царство и постави надзиратели над целия народ. А на юдейските градове нареди да принасят жертви във всеки град. 52И при надзирателите се събраха мнозина от народа – всички онези, които изоставиха Закона. Те сториха злини по земята 53и принудиха израилтяните да се крият в убежища, кой където намери.

54 k  На петнадесетия ден от месец хаслев, в сто четиридесет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустението. Те издигнаха жертвеници в юдейските градове наоколо, 55а пред вратите на къщите и по улиците извършваха кадене. 56Късаха и изгаряха в огън книгите на Закона, които намираха. 57У когото откриеха книгата на Завета или пък се придържаше към Закона, според царската заповед го предаваха на смърт. 58Вършеха такива насилия всеки месец над израилтяните в градовете, ако бяха престъпили заповедта. 59А на двадесет и петия ден от месец хаслев, когато принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара, 60 l  те съгласно заповедта убиваха жените, обрязали децата си, 61бесеха кърмачетата за шиите им, а също техните близки и онези, които бяха извършили обрязването.

62 m  Но мнозина в Израил проявиха твърдост и устояха да не ядат нечисто. 63Те предпочетоха да умрат, за да не се оскверняват с храната и да не поругаят своя завет. И умираха. 64И твърде силен гняв се появи към Израил.
Copyright information for BulCont