a 1 Мак. 10:84
b 1 Мак. 10:65
c 1 Мак. 11:34
d 1 Мак. 10:26-45
e 1 Мак. 10:30
f 1 Мак. 10:20 , 65
g 1 Мак. 10:89 ; 14:44

1 Macc 11

Гибелта на Александър

1 По това време царят на Египет, като събра войска, многобройна като пясъка по морския бряг, а също и много кораби, се стремеше да завладее с измама царството на Александър и да го присъедини към своето царство. 2Той пристигна в Сирия с уверения за мир и жителите отваряха за него портите на градовете си, за да го посрещнат, защото Александър беше издал заповед за неговото посрещане, понеже му беше тъст.

3 Но когато Птолемей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража. 4 a  Щом пристигна в Азот, показаха му изгорения храм на Дагон, опустошения Азот и неговите околности, а също и мъртвите и обгорели тела от битката, които бяха струпани на купове по пътя му. 5Разказаха на царя и всичко, което Йонатан беше сторил, за да го настроят против него, но царят не отвърна нищо. 6Тогава Йонатан се отправи с почетно шествие към Йопия, за да посрещне царя. Те се поздравиха един друг и останаха там да нощуват. 7Накрая Йонатан изпрати царя до реката, наречена Елевтера, и отново се върна в Йерусалим.

8 А цар Птолемей завладя крайбрежните градове до Селевкия – също до морето, защото намеренията му към Александър бяха изпълнени с коварство. 9Затова изпрати при цар Деметрий пратеници със следното послание: „Нека сега да сключим съюз между нас! Аз ще ти дам дъщеря си, която е жена на Александър, и ти ще царуваш в царството на своя баща. 10Разкайвам се за това, че му дадох дъщеря си за жена, понеже той се опита да ме убие.“ 11Той говореше така против него, защото сам се стремеше към неговото царство. 12И като отне от него дъщеря си, даде я на Деметрий. Така се отдръпна от Александър и враждата им стана явна.

13 Птолемей влезе в Антиохия и постави на главата си короната на Мала Азия. Сега той носеше две корони – на Египет и на Мала Азия. 14По това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите по тези места се стремяха да отхвърлят властта му. 15Но щом научи за случилото се, Александър се отправи на война против него. Тогава Птолемей излезе да го посрещне със силна войска и го обърна в бягство. 16Александър избяга в Арабия, за да потърси там убежище, а цар Птолемей достигна върха на своята мощ. 17Арабинът Завдиил отсече главата на Александър и я изпрати на Птолемей. 18Но цар Птолемей умря на третия ден и оставените от него войски в крепостите бяха избити от жителите на укрепените градове. 19Така Деметрий се възцари в сто шестдесет и седмата година.

Съюзът между Йонатан и Деметрий II

20 По това време Йонатан събра юдеите, за да завладеят йерусалимската крепост, и разположи пред нея много обсадни машини. 21Но някои врагове на собствения си народ, които бяха престъпили Закона, отидоха при царя и му известиха, че Йонатан обсажда крепостта. 22Когато чу това, той беше обзет от гняв. При тази вест веднага побърза да се отправи за Птолемаида, като изпрати писмо до Йонатан да свали обсадата на крепостта и незабавно да пристигне при него в Птолемаида за разговор.

23 Но като чу за това, Йонатан заповяда да продължат обсадата. Той избра някои от старейшините на Израил и от свещениците и се реши на това опасно пътуване. 24Той отиде при царя в Птолемаида със сребро, злато, дрехи и много други дарове и спечели неговото благоволение. 25И макар някои нечестивци от народа да отправяха обвинения против него, 26царят постъпи с него така, както постъпиха с него предшествениците му. Той го почете пред всички свои приятели. 27 b  Той утвърди неговото първосвещенство и всички други почетни отличия, които той имаше преди, и го направи един от своите първи приятели.

28 c  Йонатан помоли царя да освободи Юдея, трите области и Самария и му обеща триста таланта. 29Царят се съгласи и написа писмо до Йонатан относно всичко това със следното съдържание: 30 d  „Цар Деметрий поздравява своя брат Йонатан и юдейския народ. 31Изпращаме за сведение и до вас препис от писмото, което ние написахме относно вас до нашия сродник Ластен. 32Цар Деметрий поздравява сродника си Ластен. 33Решихме да извършим благодеяние спрямо юдейския народ, който е наш приятел и спазва поетите към нас задължения, заради благоразположението му към нас. 34 e  Затова потвърждаваме правото му върху пределите на Юдея, а също и върху трите области Аферем, Лида и Рама, присъединени към Юдея от Самария. Отменят се данъците, с които царят ежегодно облагаше добивите от земята и плода от дърветата, за всички онези, които принасят жертви в Йерусалим. 35Също и другите приходи, върху които сега имаме право – десятъка, останалите данъци, приходите от солените езера и данъка за венците, който ни принадлежи, всичко им отстъпваме. 36И нищо от това няма да бъде отменено от днес за вечни времена. 37И така, погрижете се да направите препис от това и нека той бъде предаден на Йонатан, за да се положи в светата планина на място, достъпно за всички.“

Помощта на Йонатан за Деметрий II

38 Когато цар Деметрий видя, че страната се усмири пред него и вече нищо не можеше да му се противопостави, разпусна всичките си войски по родните им места, с изключение на чужденците, които беше наел от елинските острови. Това породи омраза към него сред войниците, служили при предците му. 39Трифон, един от предишните привърженици на Александър, като видя как всички войници роптаят против Деметрий, отиде при Емалкуя Арабина, който бе възпитавал Антиох, малолетния син на Александър. 40Той настоятелно искаше от него да му го предаде, за да наследи баща си на царския трон. Разказа му за всичко, което беше извършил Деметрий, и за ненавистта, която изпитват към него войниците му. Там Трифон престоя доста време.

41 Междувременно Йонатан изпрати молба до цар Деметрий да оттегли хората си от крепостта на Йерусалим и от другите крепости, защото извършваха нападения против Израил. 42А Деметрий изпрати на Йонатан следния отговор: „Ще направя за тебе и за твоя народ не само това, но ще удостоя тебе и твоя народ с голяма почит, щом ми се предостави благоприятно време. 43Но сега ще бъде много уместно да ми изпратиш хора, които да се сражават на моя страна, тъй като всичките ми войски се отметнаха от мене.“ 44Йонатан му изпрати три хиляди храбри мъже в Антиохия. Когато те отидоха при царя, той се зарадва на тяхното пристигане.

45 В това време сред града се събраха около сто и двадесет хиляди жители, които искаха да убият царя. 46Но царят избяга в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града и започнаха да се готвят да битка. 47Тогава царят извика на помощ юдеите и всички те незабавно се събраха при него, разпръснаха се из града и убиха в онзи ден около сто хиляди души. 48Същия ден запалиха и града, взеха голяма плячка и спасиха царя. 49Когато жителите видяха, че юдеите завладяха напълно града, духът им падна и те започнаха да викат и да се молят на царя: 50„Прости ни, само нека юдеите престанат да нападат нас и града ни!“ 51Така те сложиха оръжие и сключиха мир. А юдеите се прославиха пред царя и пред всички в неговото царство. За тях се заговори навред в царството и те се върнаха в Йерусалим с голяма плячка.

Участието на Йонатан на страната на Антиох VI

52 Но когато цар Деметрий седна на престола на своето царство и страната се усмири пред него, 53той не изпълни нищо от онова, което беше обещал. Той се отметна от Йонатан, не се отплати за стореното му добро и му причини много мъки.

54 Тогава обаче се завърна Трифон с невръстния още Антиох, който бе провъзгласен за цар и сложи корона. 55При него се събраха всички войски, които Деметрий разпусна. Те влязоха в битка с Деметрий и разгромен, той се впусна в бягство. 56А Трифон взе слоновете като плячка и завладя Антиохия. 57 f  Тогава младият Антиох написа на Йонатан следното писмо: „Утвърждавам твоето първосвещенство, поставям под твоя власт четирите области и ще бъдеш причислен към приятелите на царя.“ 58 g  Изпрати му също златни съдове за трапеза, предостави му правото да пие от златни чаши, да носи пурпурна дреха и златна тока, 59а неговия брат Симон определи за военачалник на войските от Стълбата при Тир до пределите на Египет.

60 След това Йонатан се отправи на поход, премина отвъд реката и обходи градовете. Към него се присъединяваха като съюзници всички сирийски войски. Така достигна до Аскалон и жителите на града го посрещнаха с почести. 61Оттам тръгна към Газа, но жителите на Газа затвориха градските порти. Той подложи града на обсада, изгори предградията му и ги плячкоса. 62Тогава жителите на Газа помолиха Йонатан за мир. Той сключи примирие с тях, но взе като заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Йерусалим. Така премина през страната до Дамаск.

63 Междувременно Йонатан научи, че военачалниците на Деметрий с голяма войска са вече при Кадис в Галилея, за да се противопоставят на намеренията му. 64Затова той се отправи срещу тях, а своя брат Симон остави в страната. 65Симон разположи лагера си пред Ветсура, подложи града на продължителна обсада, като отвред затвори достъпа към него. 66Накрая го помолиха за мир, той се съгласи, но ги прогони оттам, завладя града и постави в него стража.

67 А Йонатан и войската му се разположиха на лагер при Генисаретското езеро и рано сутринта навлязоха в равнината Насор. 68Внезапно войската на чужденците, след като предварително беше поставила засада срещу него в планините, излезе срещу него в равнината и го нападна отпред. 69В това време онези, които стояха в засада, напуснаха укритията си и също влязоха в сражението. 70Тогава всички хора на Йонатан побягнаха и не остана нито един от тях освен Мататия, сина на Авесалом, и Юда, сина на Халфи – началници на военните отряди. 71А Йонатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се помоли. 72След това отново влезе в сражение с тях, разби ги и те побягнаха. 73Като видяха това, онези, които го бяха изоставили, се върнаха при него, преследваха ги заедно с него до Кадис, до техния лагер, и там се спряха. 74В онзи ден паднаха около три хиляди мъже от чужденците. След това Йонатан се върна в Йерусалим.
Copyright information for BulCont