a 1 Мак. 5:2 ; 12:53
b 1 Мак. 12:36
c 1 Мак. 10:29
d 2 Мак. 10:32-38
e 1 Мак. 13:21

1 Macc 13

Избирането на Симон за предводител на Израил

1 Симон научи, че Трифон е събрал голяма войска, за да нахлуе в юдейската земя и да я разори. 2И понеже виждаше как народът е обзет от безпокойство и страх, пристигна в Йерусалим, събра народа 3и се обърна към него с ободрителни думи: „Сами знаете колко направихме аз, моите братя и семейството ми за тези закони и светини, за войните и страданията, които изпитахме. 4Затова всички мои братя загинаха за Израил и останах аз единствен. 5И да не дава Бог сега, по време на неспирен гнет, да започна да щадя своя живот, защото аз не съм по-достоен от братята си. 6 a  Напротив, ще закрилям своя народ и светилището, жените и децата ни, защото всички народи се обединиха от омраза, за да ни изтребят.“

7 И щом прозвучаха тези думи, духът на народа се възпламени. 8С викове те му отвърнаха: „Нека ти си нашият предводител вместо Юда и Йонатан, твоя брат! 9Води ни в битките и каквото ни наредиш, ще изпълним.“ 10 b  Тогава той събра всички мъже, годни да воюват, побърза да довърши стените на Йерусалим и го укрепи отвред. 11После изпрати Йонатан, сина на Авесалом, в Йопия с доста войска. Той прогони онези, които се намираха в нея, и остана там.

Походът на Трифон срещу Йерусалим и смъртта на Йонатан

12 Междувременно Трифон тръгна с многобройна войска от Птолемаида, за да навлезе в юдейската земя. Под стража с него беше и Йонатан. 13Симон пък се разположи на стан при Адида, където започваше равнината. 14Когато Трифон узна, че Симон е заел мястото на своя брат Йонатан и се готви да влезе в сражение с него, изпрати при него пратеници със следното известие: 15„Задържахме брат ти Йонатан заради среброто, с което задлъжня на царската хазна, тъй като е заемал различни служби. 16Затова прати сега сто таланта сребро и двама от синовете му за заложници, та като бъде освободен, да не се отметне от нас, и ние ще го пуснем.“

17 Симон долови коварството в думите им, но изпрати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза сред народа. 18Иначе щяха да говорят: „Йонатан загина заради това, че Симон не изпрати среброто и децата.“ 19И така, той им предаде децата и сто таланта, но Трифон се оказа измамник и не пусна Йонатан.

20 След това Трифон тръгна, за да нахлуе в страната и да я разори, като мина по околен път към Адара. Но Симон и войската му се явяваха пред него навсякъде, където той се опитваше да премине. 21А онези, които се намираха в крепостта на Йерусалим, изпратиха при Трифон пратеници с искане да ускори прехода си през пустинята и да им достави храна. 22Трифон подготви цялата си конница, за да извърши прехода, но през нощта падна обилен сняг. Поради снега той не успя да премине и затова се вдигна и пое обратно към Галаад. 23И щом приближи Васкама, нареди да убият Йонатан и там да го погребат. 24След това Трифон се оттегли и се върна в страната си.

25 А Симон изпрати хора да приберат костите на брат му Йонатан и ги погреба в Модин, града на неговите предци. 26Цял Израил го оплакваше горчиво и скръбта по него продължи много дни. 27Над гроба на своя баща и братята си Симон съгради паметник. Издигна го висок, от дялан камък и отпред, и отзад, за да се вижда отдалече. 28Върху него постави седем пирамиди една срещу друга – на баща си, на майка си и на четиримата си братя. 29Обгради ги с високи стълбове – произведения на изкуството, върху тях пълно въоръжение за вечен спомен, а до оръжията върху камъка бяха издялани изображения на кораби, така че да се виждат от всички, които плаваха в морето. 30И до днес стои този надгробен паметник, който той издигна в Модин.

Съюзът между Симон и Деметрий II

31 Трифон се отнесе с коварство и към младия цар Антиох, погуби го 32и се възцари вместо него, като възложи на себе си короната на Мала Азия и причини голямо нещастие на страната. 33А Симон строеше крепости в Юдея, укрепяваше ги с високи кули и величествени стени, с порти, които здраво се залостват, и трупаше хранителни запаси в тях. 34След това той изпрати отбрани мъже при цар Деметрий, за да издействат облекчения за страната, тъй като всичко, сторено от Трифон, беше грабеж. 35В отговор на тези думи цар Деметрий му изпрати следното писмо: 36„Цар Деметрий поздравява Симон, първосвещеника и приятеля на царете, старейшините и юдейския народ. 37Получихме златната корона и палмовото клонче, което ни изпратихте, и сме готови да сключим с вас траен мир и да разпоредим на властите да ви облекчат данъците. 38Всичко, което сме потвърдили пред вас, остава в сила, а крепостите, които сте построили, нека принадлежат на вас. 39 c  Ние ви прощаваме недомислията и нарушенията, сторени до днес, а също и данъка за венеца, който сте длъжни да плащате. Ако пък са налагани някакви други данъци в Йерусалим, отсега нататък се отменят. 40И ако сред вас се намират достойни да бъдат вписани на военна служба при царя, нека се запишат и между нас да настъпи мир.“

41 В сто и седемдесетата година беше снето от Израил игото на езичниците, 42а народът започна да пише в удостоверенията и договорите: „В първата година при управлението на Симон – великия първосвещеник, военачалник и предводител на юдеите.“

Освобождението на Израил

43 d  В онези дни Симон нападна Газа, обкръжи я с войска, изгради обсадна кула и като я докара до града, разби една от кулите му и я завладя. 44Онези, които се намираха в кулата, наизскачаха из града и в него настана голяма суматоха. 45Жителите му се изкачиха на стената с жените и децата си, раздраха дрехите си и със силни викове молеха Симон да сключи с тях примирие. 46А думите им бяха: „Постъпѝ с нас не според злините, които сторихме, а според своята милост.“ 47И Симон прояви милост към тях, прекрати битката, но ги изгони от града и очисти домовете, в които имаше идоли. Едва тогава влезе в града, като възхваляваше и благославяше Бога. 48Той изхвърли от него всичко нечисто, засели в него хора, които съблюдават Закона, укрепи града и построи в него дом и за себе си.

49 e  А на онези, които се намираха в Йерусалимската крепост, не позволяваха нито да излизат, нито да влизат в страната, за да купуват или продават. Те нямаха нищо за ядене и мнозина от тях умряха от глад. 50Тогава те отправиха към Симон молба за мир. Той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията. 51На двадесет и третия ден от втория месец на сто седемдесет и първата година той влезе в крепостта със славословия и палмови клони, под звуците на арфи, цитри и цимбали, с псалми и песни, защото беше съкрушен големият враг на Израил. 52И разпореди този ден да се празнува ежегодно с веселие, укрепи храмовия хълм, който се намираше близо до крепостта, и се засели там заедно с приближените си. 53А когато Симон видя, че синът му Йоан вече е възмъжал, определи го за предводител на всички войски, а той се установи в Газара.
Copyright information for BulCont