1 Macc 2

Мататия и неговите синове

1 a  В онези дни живееше един свещеник, Мататия, от рода на Йоарив. Баща му беше Йоан, син на Симеон. Той беше от Йерусалим, но се беше заселил в Модин 2и имаше петима синове: Йоан, наричан още Гадис, 3Симон, наричан Таси, 4Юда, който се наричаше още Макавей, 5Елеазар, наричан Аваран, и Йонатан, наричан Апфус.

6 Като видя богохулствата, които станаха в Юдея и Йерусалим, 7той каза: „Горко ми! Защо се родих да видя разорението на своя народ и разорението на святия град и да стоя тук безсилен, когато той е предаден в ръцете на враговете, а светилището – в ръцете на чужденци! 8Храмът му стана като мъж, загубил почит, 9скъпоценните му съдове бяха отнесени като плячка, кърмачетата му бяха избити по улиците, а младежите му – от вражески меч. 10Кой народ не е завземал царството му и не е ограбвал богатствата му! 11Всичките му накити бяха отнесени, от свободен той стана роб.

12 И ето нашите светини, нашето великолепие, нашата слава запустяха и езичници ги оскверниха. 13За какво още да живеем?“ 14И Мататия и неговите синове раздраха дрехите си, облякоха се във вретища и се потопиха в дълбока скръб.

Въстанието на Мататия

15 Тогава в град Модин дойдоха хора на царя, за да принуждават жителите му към отстъпничество и жертвоприношения на идоли. 16Мнозина от израилтяните отидоха при тях, Мататия и синовете му също се явиха. 17Тогава хората на царя се обърнаха към Мататия и му рекоха: „Ти си виден човек в този град, уважаван и влиятелен, подкрепят те синове и братя. 18Затова пристъпи сега пръв и изпълни царската заповед, както сториха това всички народи, мъжете в Юдея и онези, които останаха в Йерусалим. Така ти и твоят дом ще се причислите към приятелите на царя, ти и твоите синове ще бъдете почетени със сребро и със злато, и с много дарове.“

19 А Мататия отвърна с висок глас: „Дори и всички народи в неговото царство да послушат царя и всеки от тях да отстъпи от богослужението на своите бащи в съгласие със заповедта му, 20аз, моите синове и моите братя ще постъпваме според Завета на нашите бащи. 21Нека Бог ни пази да не изоставим Закона и неговите разпоредби! 22Няма да се вслушаме в заповедта на царя и няма да отстъпим ни надясно, ни наляво от нашето богослужение.“

23 Едва беше изрекъл тези думи и някакъв юдеин се приближи пред очите на всички, за да принесе жертва според царската заповед върху жертвеника в Модин. 24Щом видя това, Мататия се изпълни с ревност към Закона, тялото му потрепери и пламнал от ярост, се втурна към него и го съсече върху жертвеника. 25Заедно с него уби и човека на царя, който принуждаваше да се извършва жертвоприношение, и разруши жертвеника. 26 b  Обладан от ревност към Закона, той постъпи така, както Финеес със Замврий, сина на Салом.

27 След това Мататия тръгна из града и призоваваше с висок глас: „Всеки, който милее за закона и отстоява завета, нека тръгне след мене!“ 28 c  И потърси убежище със синовете си в планината, като изоставиха всичко, което имаха в града.

Битката в съботния ден

29 Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там 30заедно с децата, жените и добитъка си, защото много беди се стовариха върху тях. 31Но на царските хора и на войските, разположени в Йерусалим, Давидовия град, беше съобщено, че някои са нарушили царската заповед и са избягали в пустинята, за да се укрият. 32 d  Веднага след тях се спуснаха голям брой войници, настигнаха ги и макар денят да беше събота, подредиха се в боен ред, за да ги нападнат. 33Тогава им рекоха: „Още не е късно, излезте, изпълнете царската заповед и ще останете живи!“ 34Но те отговориха: „Няма да излезем и няма да изпълним царската заповед. Няма да оскверним съботния ден.“ 35Тогава веднага започнаха сражение против тях. 36Но те не им оказаха съпротива, дори и камък не хвърлиха срещу тях, нито затвориха убежищата си, 37а отвърнаха с думите: „Всички ще измрем невинни. Небето и земята са ни свидетели, че вие несправедливо ни погубвате.“ 38И макар да беше събота, нападнаха ги и те загинаха заедно с жените, децата и добитъка си – около хиляда души.

39 Когато Мататия и приятелите му узнаха това, горчиво ги оплакаха, 40но си казаха един на друг: „Ако всички ние постъпваме така, както постъпиха тези наши братя, и не се сражаваме с езичниците за живота и обичаите си, те скоро ще ни изтребят от земята.“ 41И още в същия ден взеха решение: „Ако някой излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в убежищата си.“

Първи успехи на въстаналите

42 Тогава при тях се събраха много хасидеи от Израил, силни и храбри, до един верни на Закона. 43 e  И всички, които бягаха от злините, се присъединиха към тях и укрепиха мощта им. 44Така съставиха войска и в своя гняв сразяваха нечестивците, и в яростта си – престъпилите Закона. А оцелелите избягаха при езичниците, за да се спасят. 45Мататия и приятелите му обикаляха навред и разрушаваха жертвениците, 46и насила обрязваха необрязаните деца, които откриеха в пределите на Израил. 47Те преследваха надменните и в техни ръце делото вървеше към успех. 48Така бранеха Закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешника да възтържествува.

Заветът и смъртта на Мататия

49 А когато настанаха последните дни на Мататия, той се обърна към синовете си: „Сега властват надменност и изпитания, време е на гибел и яростен гняв. 50Затова, деца мои, ревностно отстоявайте закона и отдайте живота си за завета на нашите предци. 51Спомнете си за предците ни, за делата, които те извършиха в своето си време, и вие ще придобиете голяма слава и име във вечността. 52 f  Нали в изкушение Авраам доказа, че е верен, и това му бе признато за добродетел! 53 g  Йосиф, макар и във време на притеснение, спази заповедта и стана господар на Египет. 54 h  Финеес, нашият праотец, получи завета на вечното свещенство затова, че прояви голяма ревност. 55 i  Иисус Навин затова, че изпълни повелята, стана съдия над Израил. 56 j  Халев получи земя за наследство затова, че свидетелства за истината пред народа. 57 k  Давид наследи царския престол за вечни времена за своето милосърдие. 58 l  Илия дори беше взет на небето за голямата си ревност към закона. 59 m  Анания, Азария и Мисаил се спасиха от пламъка чрез вяра. 60 n  Даниил беше избавен от устата на лъва заради своята невинност.

61 И така, помнете: от поколение в поколение всеки, който се надява на Него, не загива! 62Не се бойте от думите на грешен човек, защото славата му ще се превърне в тор и червеи. 63Днес той е изпълнен с високомерие, но утре няма да го има, защото отново ще е станал на прах и замислите му ще пропаднат. 64А вие, деца мои, проявете мъжество и твърдо отстоявайте Закона, защото чрез него ще се прославите.

65 Ето Симон, вашия брат, за когото знаем, че е човек с разум – слушайте винаги него, той ще ви бъде като баща! 66А Юда Макавей, силен и храбър от младини, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите. 67И така, съберете при себе си всички, които съблюдават Закона, и отмъстете за неправдите към своя народ. 68Отдайте заслуженото на езичниците и спазвайте заповедите на Закона!“

69 След това ги благослови и се прибра при предците си. 70Той умря в сто четиридесет и шестата година. Погребаха го в гробницата на предците му в Модин и цял Израил горчиво го оплака.
Copyright information for BulCont