a 1 Мак. 4:35-61
b 1 Мак. 1:54
c 1 Мак. 1:20-25
d 2 Мак. 10:10
e 1 Мак. 1:33-35
f 1 Мак. 4:60-61
g 2 Мак. 13:19
i 2 Мак. 13:23-26
j 1 Мак. 6:14
k 2 Мак. 11:13-14

1 Macc 6

Смъртта на Антиох Епифан и възцаряването на Антиох Евпатор

1 По това време цар Антиох, докато преминаваше през отвъдните области, узна, че в Персия има град на име Елимаис, прочут с богатство, сребро и злато, 2а в него – много богат храм, и че там има щитове, брони и оръжия, оставени от Александър, сина на Филип, царя на Македония, който пръв се възцари над елините. 3Той пристигна и направи опит да превземе града, за да го ограби, но не успя, защото неговите жители узнаха намерението му. 4Те се вдигнаха против него с войска и той се оттегли оттам в бягство, като се отправи сломен отново към Вавилон.

5 Още в Персия при него дойде вестител и му съобщи, че войските, изпратени на помощ в Юдея, са разбити. 6 a  Освен това Лизий, който вървял начело на силна войска, също претърпял поражение от юдеите, добили мощ с оръжие, с войска и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски. 7 b  Разрушили и мерзостта на запустението, която той беше въздигнал над жертвеника в Йерусалим, а светилището обградили, както по-рано, с високи стени. Укрепили и Ветсура – един от градовете му.

8 Когато царят чу това, така се изплаши и се разтревожи, че се свлече в леглото си изнемощял от скръб, тъй като за него събитията не се развиха така, както желаеше. 9И той прекара там много дни, голямо униние го обземаше отново и отново и му се струваше, че умира. 10Тогава свика всичките си приятели и им рече: „Сънят избяга от очите ми и сърцето ми е сломено от скръб. 11И си казах в сърцето: до какви страдания дойдох аз и в какъв голям смут се намирам сега! Колко щастлив и обичан бях по време на царуването си! 12 c  Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Йерусалим, как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и без причина пращах да изтребват жителите на Юдея. 13Сега вече знам, че заради това ме постигнаха тези беди, и ето аз загивам от голяма скръб в чужда земя.“

14 Тогава повика Филип, един от своите приятели, и го назначи за управител над цялото си царство. 15Даде му корона, царската си дреха и пръстен и го определи за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт. 16И умря цар Антиох в сто четиридесет и деветата година. 17 d  Когато Лизий узна, че царят е умрял, постави вместо него за цар сина му Антиох, когото беше възпитавал преди да стане пълнолетен, и му даде името Евпатор.

Второто нападение над царската войска начело с Лизий

18 e  По това време хората от охраната на крепостта в Йерусалим бяха обкръжили израилтяните около светилището, като постоянно се стремяха да им причиняват вреди и да служат за опора на езичниците. 19Затова Юда реши да ги прогони и свика всички, годни да носят оръжие, за да ги обсади. 20Те се събраха отвред и в сто и петдесетата година започнаха обсадата на крепостта, като разположиха метателни и обсадни машини.

21 Но неколцина от обсадените успяха да се измъкнат от обсадата, а към тях се присъединиха някои нечестиви израилтяни. 22Те отидоха при царя и казаха: „Докога ще се бави твоята присъда, за да отмъстим заради братята ни? 23Ние се съгласихме да служим на твоя баща, да изпълняваме неговите заповеди и да следваме повелите му. 24А в замяна на това синовете на нашия народ се отчуждиха от нас, дори убиваха, когото от нас откриеха, а имуществото ни разграбваха. 25Те не само върху нас простряха ръка, но и навред в пределите на страната. 26 f  И ето сега са подложили на обсада крепостта в Йерусалим, за да я превземат, укрепили са също светилището и Ветсура. 27Ако незабавно не предотвратим действията им, ще предприемат и други неща и ти няма да можеш да ги спреш.“

28 Като чу това, царят се разгневи и свика всичките си приятели – началниците на войската си и на конницата. 29При него дойдоха наемни войски и от другите царства и от островите в морето. 30Така числото на войските му стана сто хиляди души пехота, двадесет хиляди конници и тридесет и два слона, обучени за война. 31 g  След това преминаха през Идумея и се разположиха на стан срещу Ветсура. Битката продължи много дни, построиха и обсадни машини. Но обсадените направиха излаз, изгориха ги с огън и се сражаваха храбро.

32 Тогава Юда сне обсадата на крепостта в Йерусалим и разположи лагера си във Ветсахар срещу царската войска. 33А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар. Войските се приготвиха за бой и затръбиха с тръби. 34На слоновете показаха сок от грозде и черници, за да ги възбудят за битка, 35като разпределиха тези животни в отделения и присъединиха към всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите. Освен това при всеки слон бяха подредени по петстотин отбрани конници. 36Те своевременно заставаха там, където беше слонът, и накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да изостават от него. 37На всеки слон бяха поставени яки дървени кули, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях – по четирима войници, за да се сражават, заедно с индиец, който беше водач на слона. 38Царят разположи останалата конница от двете страни на войската, за да създава заплаха за противника и да прикрива собствените редици. 39Когато слънцето блесна върху златните и медните щитове, планините заблестяха от тях и светнаха като огнени светила.

40 Част от царската войска се разгърна по планинските склонове, а друга – по ниските места, като напредваха уверено в строй. 41И всички, които чуваха шума на множеството, придвижването на толкова хора, звъна на оръжията, изпаднаха в смут, защото това беше многобройна и силна войска. 42Тогава Юда влезе с войската си в сражение и от царската войска паднаха шестстотин мъже. 43Елеазар, синът на Аваран, видя слон, покрит с царска броня, който превъзхождаше останалите животни. Той си помисли, че върху него е царят, 44и пожертва себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име, 45смело се втурна към него сред отряда, като убиваше надясно и наляво, а побегналите встрани му правеха път. 46Така дотича до слона, промъкна се под него и го уби. А слонът падна върху него на земята и той умря там. 47Като видяха силата на царя и устрема на войските, юдеите отстъпиха пред тях.

48 Войски на царя се отправиха към Йерусалим, за да им се противопоставят, а царят се разположи на лагер в Юдея и в планината Сион. 49 h  Той сключи мир със защитниците на Ветсура, които излязоха от града – те нямаха храна, за да издържат на обсадата в него, защото беше съботна година за земята. 50Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази. 51След това в продължение на много дни подложи светилището на обсада и постави там метателни и обсадни машини – огнехвъргачки, каменохвъргачки, копиехвъргачки, за да ги обстрелва със стрели и камъни. 52Но юдеите също разположиха свои машини срещу тях и дълго време се сражаваха. 53Храна обаче в скривалищата не остана, защото беше седма година, а и онези, които избягаха в Юдея, бяха изяли останалия запас, за да се спасят от езичниците. 54Така в светилището останаха малцина мъже, защото гладът ги надви и повечето се разотидоха всеки по своите места.

Мирът с Лизий

55 i  j  Тогава Лизий чу, че Филип, когото цар Антиох още приживе бе определил за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт, 56се е завърнал от Персия и Мидия, а с него – и войските, които участваха в похода с царя, и че той се стреми да поеме управлението в царството. 57 k  Затова бързо реши да се оттегли и каза на царя, на военачалниците и на войниците: „Ние всеки ден търпим лишения, храната ни е малко, а мястото, което обсаждаме, е силно укрепено. Освен това върху нас лежи и грижата за царството. 58Нека подадем десница на тези хора и да сключим мир с тях и с целия им народ. 59Да ги оставим да постъпват, както преди, според своите закони, защото заради законите си, които ние отменихме, те се разгневиха и извършиха всичко това.“

60 Царят и военачалниците одобриха тези думи, изпратиха при юдеите пратеници, за да сключат мир, и те приеха. 61А след като царят и военачалниците дадоха и клетва пред тях, те излязоха от крепостта. 62Тогава царят се изкачи на планината Сион, но като видя колко добре е укрепено мястото, отметна се от клетвата, с която се закле, и заповяда да съборят обкръжаващите го стени. 63След това се оттегли с бърз ход и се завърна в Антиохия. Там завари Филип да властва в града, влезе в битка с него и превзе града със сила.
Copyright information for BulCont