1 Corinthians 1

Авторът на посланието е ап. Павел (1:1). Посланието е адресирано до християнската общност в Коринт, голям пристанищен град по онова време. Християнската общност там била основана от ап. Павел по време на второто му пътуване през 50–51 г. (Деян. 18:1–18). След заминаването си апостолът останал в постоянна връзка с тази църква, до която по-късно пише своите послания, две от които са достигнали до нас.

Първото послание е написано в Ефес около 53–54 г. по повод конкретни проблеми в живота на младата църква. За тях апостолът научил от близките на Хлоя (1:11), от писмата, които получавал от християните в Коринт, а по-късно от официалната делегация на коринтската църква, пристигнала при ап. Павел (7:1; 16:17) и му разказала причините за възникналото разцепление в църквата (1:12-17).

В посланието ясно се очертават три основни теми: 1. В първите 6 глави апостолът се стреми да сложи край на раздорите в църквата и да постигне единство на коринтяните. 2. Съвети за брачните отношения (7:1, 25), за свободата и отговорността (8:1), за духовните дарби и вътрешно църковния ред (12:1), за събирането на пожертвования за нуждите на светиите в Йерусалим (16:1), и накрая възможностите за посещението на Аполос в Коринт (16:12). 3. Апостолът отново потвърждава и обосновава доктрината за възкресението от мъртвите, която някои опровергавали (15:1-58). Може би точно в това ап. Павел вижда първопричината за множеството беди на коринтската църква.

Посланието разкрива живота и трудностите в една млада църква. От думите на апостола се вижда кое е важно за вярата и живота на християните: кръстът (1:18 – 2:5) и Христовото възкресение (15:1-28), действието на Светия Дух (12:1-31), редът в църквата (3:5 – 4:21; 12:27-30) и правилното ползване на благодатните дарби (12:1-31; 14:1-40). Това послание най-добре показва загрижеността и отговорността на апостола за тази църква като неин основател и за всеки един християнин в нея.

Поздрав и благослов

1 a  Павел, по Божия воля призован за апостол на Иисус Христос, и брат Состен – 2 b  до Божията църква в Коринт, до осветените чрез Иисус Христос, призовани да бъдат святи, както и до всички онези, които призовават името на нашия Господ Иисус Христос на всяко място у тях и у нас. 3Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос!

4 Благодаря на своя Бог винаги за вас заради Божията благодат, която ви е дарена чрез Иисус Христос, 5 c  защото чрез Него се обогатихте във всичко – във всяко слово и във всяко познание, 6след като свидетелството за Христос се утвърди у вас, 7така че вие не се лишавате от никакъв дар, докато очаквате да се открие нашият Господ Иисус Христос. 8 d  Той ще ви даде и твърдост докрай, за да бъдете безукорни в деня на нашия Господ Иисус Христос. 9Бог, Който ви е призовал за общуване с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ, е верен на обещанията Си.

Разцепления в Църквата на Коринт

10 e  Моля ви, братя, в името на нашия Господ Иисус Христос, да говорите всички едно и също, за да няма сред вас разцепления, а да бъдете свързани в един дух и в една мисъл. 11Защото узнах за вас, братя мои, от близките на Хлоя, че между вас има раздори. 12 f  g  Имам предвид това, че всеки от вас казва: „Аз съм на Павел“; „Аз пък съм на Аполос“; „Аз съм на Кифа“; „Аз пък съм на Христос“. 13Нима Христос е разделен? Нима Павел бе разпънат за вас? Или в името на Павел се кръстихте? 14 h  Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Крисп и Гай, 15за да не каже някой, че съм кръщавал в мое име. 16 i  Кръстих също и семейството на Стефана̀с, а дали съм кръстил и друг някого, не ми идва на ум. 17Христос обаче ме изпрати не да кръщавам, а да проповядвам благовестието, и то не с думи на човешка мъдрост, за да не се обезсмисли Христовата жертва на кръста.

Христос е Божията мъдрост и сила

18 Наистина, словото за кръста е безумие за онези, които вървят към гибел, но е Божия сила за нас, които се стремим към спасението. 19 j  Защото писано е: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните.“ 20 k  l  Къде е мъдрецът? Къде е книжовникът? Къде е онзи, който изследва този век? Не показа ли Бог, че мъдростта на този свят е безумие? 21И понеже светът чрез своята мъдрост не позна Бога в Божията мъдрост, Бог реши да спаси вярващите с безумието на проповедта. 22 m  Защото и юдеите искат знамения, и елините търсят мъдрост, 23 n  ние обаче проповядваме за разпънатия Христос, Който за юдеите е съблазън, за елините
1:23 В някои ръкописи: „езичниците“.
– безумие,
24но за самите призовани, както юдеи, така и елини, Той е Христос – Божия сила и Божия мъдрост. 25Защото онова, което изглежда безумие у Бога, е по-мъдро от човешката мъдрост, и онова, което изглежда слабост у Бога, е по-силно от човешката сила.

26 Погледнете, братя, какви сте вие, призованите: по човешки погледнато, не са много мъдрите сред вас, нито силните, нито благородните. 27Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните; 28Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо, 29така че никой човек да не се хвали пред Бога. 30Благодарение на Него и вие сте във вярата в Иисус Христос, Който стана нашата мъдрост от Бога, справедливост, освещаване и изкупление, 31 p  така че, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали.“
Copyright information for BulCont