1 Kings 13

Божият човек и непослушанието му към Бога

1 И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва. 2 a  И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: „Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни“.“ 3И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“ 4Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си. 5Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне. 6Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди. 7Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“ 8Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място, 9защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: „Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял“!“ 10Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил.

11 А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя. 12Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея. 13И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“Те оседлаха един осел за него и той се качи на него, 14и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“А той отговори: „Аз съм.“ 15Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“ 16А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място, 17защото чрез словото Господне ми е казано: „Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл“!“ 18А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: „Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода“!“Но той го лъжеше. 19Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом.

20 А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна, 21и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: „Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог, 22но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти“.“ 23След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал, 24и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото. 25И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това.

26 Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“ 27Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“И те го оседлаха. 28Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела. 29Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе. 30 b  И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“ 31След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости, 32защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“

33 Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа – който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място. 34И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.
Copyright information for BulCont