1 Kings 2

Завещание и смърт на Давид

2:10-121 Лет. 29:26-28

1 И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон: 2„Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен. 3 a  Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш, 4 b  за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: „Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.“

5 c  Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил – с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си. 6Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята. 7 d  Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом. 8 e  При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: „Няма да те убия с меч.“ 9Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“

10 И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си. 11 f  g  А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим. 12 h  Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.

Укрепване на властта на Соломон

13 Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“Той отговори: „С мир.“ 14След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“Тя рече: „Говори!“ 15Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа. 16А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“Тя му отвърна: „Говори.“ 17И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“ 18А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“

19 И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони ѝ се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон. 20Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“А царят ѝ отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“ 21И тя му каза: „Нека сунамитката Ависага да бъде дадена на брат ти Адония за негова жена.“ 22Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш само сунамитката Ависага за Адония? Искай за него и царството, защото е мой старши брат. И на негова страна са свещеникът Авиатар и Саруевият син Йоав.“ 23И цар Соломон се закле в Господ, като каза: „Нека Бог ме осъди сурово, ако Адония не е изговорил това против живота си. 24 i  А сега, жив е Господ, Който ме укрепи и ме постави на престола на моя баща Давид и Който ми създаде дом, както е говорил – днес Адония трябва непременно да бъде умъртвен.“ 25И цар Соломон изпрати лично Йодаевия син Ванея, който го порази и Адония умря.

26 j  И царят каза на свещеник Авиатар: „Иди в Анатот при нивите си. Наистина, ти заслужаваш смърт, но сега няма да те убия, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред моя баща Давид и си изтърпял всичко, което е изтърпял моят баща.“ 27 k  Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде повече свещеник на Господа. И се изпълни словото на Господа, казано в Силом за Илий.

28 l  Когато за това стигна слух до Йоав – а Йоав държеше страната на Адония, макар и не на Авесалом някога, – Йоав избяга в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника. 29 m  Тогава беше известено на цар Соломон, че Йоав е избягал в Господнята скиния и че беше при жертвеника. И Соломон изпрати Йодаевия син Ванея и му каза: „Иди да го убиеш
2:29 В Септуагинта е добавено: „и го погреби“.
.“
30Ванея отиде в Господнята скиния и му каза: „Царят каза така: „Излез!“А онзи отговори: „Не, защото искам да умра тук!“Ванея съобщи това на царя, като каза: „Това говори Йоав и така ми отговори.“ 31 o  А царят му рече: „Направи, каквото ти казах, погуби го и го погреби, и по този начин ще измиеш от мене и от дома на моя баща пролятата от Йоав невинна кръв. 32Господ ще обърне неговата кръв върху главата му, защото той уби с меч двама невинни и по-добри от него мъже; и той ги уби с меч, а моят баща не знаеше – Нировия син Авенир, израилски военачалник, и Йетеровия син Амесай, юдейски военачалник. 33Така кръвта за тях ще се върне върху главата на Йоав и върху главата на потомството му за вечни времена, а за Давид, за потомството му, за дома му и за престола му нека има мир от Господа за вечни времена.“ 34Тогава Йодаевият син Ванея отиде, погуби Йоав и го уби; и той беше погребан в дома си в степта. 35А царят постави вместо него Йодаевия син Ванея над войската; царят постави за свещеник Садок вместо Авиатар
2:35 В Септуагинта е добавено: „Тогава Господ даде на Соломон разум, твърде голяма мъдрост и всеобхватен ум като пясъка край морето; и разумът на Соломон се обогати много повече от разума на всички древни хора и на всички египетски мъдреци. Той си взе за жена дъщерята на фараона и я въведе в Давидовия град, докато построи напълно двореца си и преди всичко храма на Господа и стените около Йерусалим: за седем години той построи всичко. Соломон имаше седемдесет хиляди носачи и осемдесет хиляди каменоделци в планината. И Соломон направи водоема и подпорните стълбове, големите бани и стълбовете Яхин и Воаз, и водоизточника в двора, и бронзовото море. Съгради и кула и укрепленията ѝ отдели от Давидовия град; тогава фараоновата дъщеря се изкачи от Давидовия град в своя дом, който ѝ съгради Соломон. След това той построи крепостта. И Соломон принасяше три пъти в годината всеизгаряния и мирни жертви върху жертвеника, който беше съградил на Господа, и извършваше кадилни жертви пред Господа; и завърши строежа на храма. Тези бяха поставени за надзорници над Соломоновите работи: три хиляди и шестстотин надзиратели над хората, които извършваха работите. Соломон преустрои градовете Асор, Мегидон, Гезер, Горни Веторон и Баалат; но той устрои тези градове, след като построи храма на Господа и стените около Йерусалим. Докато Давид беше жив, той поръча на Соломон: „При тебе е Семей, син на Гера, син на Йеминий от Хеврон. Той ме прокълна с тежка клетва, когато отивах в Маханаим; но същият дойде да ме срещне при Йордан; аз му се заклех в Господа, че няма да бъде умъртвен с меч. Но ти сега не го оставяй ненаказан, защото си разумен човек и знаеш какво да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба“.“
.

36 Тогава царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Построй си дом в Йерусалим и живей там; и никъде не излизай оттам; 37и знай, че в този ден, в който излезеш и прекосиш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“ 38Семей каза на царя: „Добро е това, което ти каза. Твоят служител ще направи така, както каза моят господар, царят.“Така Семей живееше в Йерусалим дълго време.

39 q  А след три години двама от робите на Семей избягаха и отидоха при Анхус, син на Маахи, царя на Гет. Казаха на Семей: „Ето твоите роби са в Гет.“ 40Тогава Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхус да търси своите роби. След това Семей се върна и доведе робите си от Гет. 41И беше известено на Соломон, че Семей е ходил от Йерусалим до Гет и се е върнал. 42Царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Не те ли заклех в Господа и не ти ли заявих: „Знай, че в този ден, в който ти излезеш и тръгнеш, където и да е, непременно ще умреш“, а ти ми отвърна: „Добро е това, което ти каза.“ 43Защо не спази клетвата в Господа и заповедта, която ти дадох?“ 44И царят каза на Семей: „Ти знаеш в сърцето си всичкото зло, което си направил на моя баща Давид. Затова Господ обърна твоята злоба върху твоята глава! 45А цар Соломон ще бъде благословен и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Господа за вечни времена.“ 46Тогава царят заповяда на Йодаевия син Ванея и той излезе и погуби Семей, и той умря. Така царската власт се утвърди в Соломоновата ръка.
Copyright information for BulCont