1 Samuel 14

Битките на Йонатан с филистимците

1 Един ден Сауловият син Йонатан каза на своя оръженосец: „Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща.“Но на баща си той не каза нищо. 2А Саул се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; хората, които бяха с него, наброяваха около шестстотин мъже. 3 a  Ахия, син на Ахитув, брат на Йохавед, син на Финеес, син на Илий, беше свещеник Господен в Силом и носеше ефод. А хората не разбраха, че Йонатан е тръгнал. 4Между проходите, през които Йонатан искаше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата – Сене; 5едната скала се издигаше от север към Михмас, другата – от юг към Гива.

6 b  Йонатан каза на своя оръженосец: „Нека нападнем стражата на тези необрязани. Може би Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е трудно да спаси чрез мнозина или чрез малцина.“ 7Оръженосецът отговори: „Прави това, което си намислил. Аз съм с тебе; върви, където желаеш.“ 8Йонатан каза: „Ще отидем към тези хора и ще се покажем. 9Ако те ни кажат така: „Спрете се, докато дойдем при вас“, ние ще се спрем на местата си и няма да се изкачим при тях. 10Но ако кажат: „Изкачете се при нас“– ние ще се изкачим, защото Господ ги е предал в ръцете ни. Това ще бъде знак за нас.“ 11 c  Когато и двамата се показаха на филистимската стража, филистимците казаха: „Вижте, евреите излизат от дупките, в които се бяха изпокрили.“ 12Стражата извика на Йонатан и оръженосеца му: „Изкачете се при нас и ние ще ви кажем нещо.“Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: „Върви след мене, защото Господ ги предаде в ръцете на Израил.“ 13Тогава Йонатан започна да се катери с ръце и с крака и оръженосецът му след него. И филистимците падаха поразени пред Йонатан, а след него оръженосецът ги доубиваше. 14При това първо поражение, нанесено от Йонатан и оръженосеца му, паднаха убити около двадесет души в едно пространство от половин нива, обработвана от впряг волове за един ден. 15И настъпи ужас в лагера на филистимците, на полето и сред целия народ: стражата и онези, които опустошаваха земята, се изплашиха много; цялата земя се разтресе и настана страх от Господа.

16 Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гива от Вениаминовата област суматохата, видяха, че тълпата се разпръсваше насам и натам. 17Саул каза на хората, които бяха с него: „Направете оглед и разберете кои от нашите са излезли.“Направиха оглед и разбраха, че ги нямаше Йонатан и оръженосеца му. 18И Саул рече на Ахия: „Донеси Божия ковчег.“В онова време Божият ковчег беше заедно с израилтяните. 19Докато Саул още говореше на свещеника, суматохата във филистимския лагер все повече се увеличаваше. Тогава Саул каза на свещеника: „Събери ръцете си за молитва.“ 20Саул и всички хора, които бяха с него, се събраха и се придвижиха към мястото на битката. Те видяха, че в лагера на филистимците мечът на всеки поразяваше ближния му. Суматохата беше твърде голяма. 21Тогава евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха тръгнали на битка на тяхна страна, се присъединиха към израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан. 22Също и всички израилтяни, които се криеха в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците са побягнали, се присъединиха към своите в битката. 23И през онзи ден Господ избави Израил; а битката се разпростря чак над Бет-Авен
14:23 В Септуагинта е добавено: „Всички мъже, верни на Саул, бяха около десет хиляди и битката се водеше по целия град на Ефремовата хълмиста земя“.
.

24 Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул
14:24 В Септуагинта е добавено: „твърде безразсъдно“.
закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“Затова никой от народа не вкуси храна.
25Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед. 26Когато народът влезе в гората, ето тече мед. Но никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата. 27Йонатан не беше чул, че баща му е заклел народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и я поднесе с ръка към устата си. Очите му светнаха. 28Един от народа проговори: „Баща ти закле народа с думите: „Проклет да бъде, който днес вкуси храна“. Поради това народът изнемощя“. 29А Йонатан каза: „Баща ми смути страната. Вижте как ми светнаха очите, щом вкусих малко от този мед. 30Ако народът се беше нахранил днес от плячката, която придоби от враговете си, нямаше ли да бъде по-голямо поражението на филистимците?“

31 Така в онзи ден израилтяните разбиха филистимците от Михмас до Айалон, но народът беше много изнемощял. 32Тогава хората се нахвърлиха върху плячката, вземаха овце, волове и телета, колеха ги на земята и ги ядяха с кръвта. 33 f  Тогава съобщиха на Саул: „Народът съгреши пред Господа, яде месото с кръвта.“Той отвърна: „Вие съгрешихте. Дотъркаляйте сега при мене голям камък.“ 34После Саул нареди: „Идете между хората и им кажете всеки да доведе при мене бика си и всеки – овцата си. Колете тук и яжте, и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта.“През онази нощ всички довеждаха това, което им бе подръка, и го колеха там. 35А Саул съгради жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, въздигнат от него на Господа.

36 Тогава Саул каза: „Да нападнем филистимците тази нощ, да ги разграбим до съмване и да не оставим нито един от тях жив.“А те отговориха: „Прави всичко, което намираш за добре.“Но свещеникът рече: „Да пристъпим тук към Бога.“ 37 g  Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор. 38Тогава Саул заповяда: „Явете се тук всички вие, народни началници, разпитайте и разберете кой е извършил днес греха? 39Защото – жив е Господ, Който спаси Израил! – дори това да е Йонатан, и той непременно ще умре.“Но никой от целия народ не му отговори. 40Саул каза на всички израилтяни: „Вие застанете на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем от другата страна.“Народът отвърна на Саул: „Прави, каквото намериш за добре.“ 41Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил
14:41 В Септуагинта е добавено: „Защо днес не отговори на Своя раб? Ако вината за това е моя или на сина ми Йонатан, Господи, Боже на Израил!“
, покажи това
14:41 В Септуагинта е добавено: „Ако тази вина се дължи на Твоя народ Израил, освети го“.
.“Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен.
42Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан
14:42 В Септуагинта е добавено: „и когото Господ посочи, той да умре.“И народът рече на Саул: „Да не бъде така!“Но Саул настояваше. Хвърлиха жребий между него и сина му Йонатан“.
“, и жребият се падна на Йонатан.

43 Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“ 44Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш
14:44 Букв. „Бог да ми направи това и това; и повече да прибави. Но ти, Йонатане, днес непременно ще умреш“. Ср. Рут 1:17.
.“
45Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“Така народът избави Йонатан и той не умря. 46След това Саул престана да преследва филистимците. Така филистимците можаха да се разотидат по градовете си.

47 След като пое царуването над Израил, Саул воюва с всичките си околни врагове: с Моав и с амонците, с Едом
14:47 В Септуагинта е добавено: „и с Ветор“.
и с царете на Сова, както и с филистимците. Навсякъде, където и да се обърнеше, все побеждаваше.
48 m  Той прояви храброст, разби Амалик и освободи Израил от ръцете на грабителите му.

49 n  Синовете на Саул бяха: Йонатан, Йесуй и Мелхисуа. Имената на двете му дъщери бяха: името на първородната – Мерова, а името на по-малката – Мелхола. 50Жената на Саул се наричаше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас; името на началника на войската му беше Авенир, син на Нир, чичо на Саул. 51 o  А Кис, баща на Саул, и Нир, баща на Авенир, бяха синове на Авиил.

52 През целия живот на Саул се водеше тежка война с филистимците. Когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, вземаше го на служба при себе си.
Copyright information for BulCont