2 Esd 7

1Когато изрекох тези думи, беше ми изпратен ангелът, който беше изпращан при мене миналите нощи, 2и ми каза: „Стани, Ездра, и чуй думите, които дойдох да ти кажа!“

3 Аз отвърнах: „Говори, господарю мой!“

И той ми рече: „Морето е разположено в обширно място, за да бъде дълбоко и безмерно;
4но влизането в него е на тясно място, подобно на река, 5така че как би могъл да стигне до широкото място онзи, който поиска да влезе в морето, да го види или да властва над него, ако не мине през тясното? 6Или друго сравнение. Градът е построен и разположен на равнинно място и е пълен с всякакви блага, 7но достъпът до него е тесен и разположен на стръмнина, така че отдясно е огън, а отляво – дълбока вода. 8Между тях, тоест между огъня и водата, има само една пътека, където едва може да стъпи човешки крак. 9И ако градът се даде в наследство на един човек, как той ще си получи наследството, ако не мине през лежащата на пътя му опасност?“

10 Аз отговорих: „Така е, Господи!“

А Той ми рече: „Такъв е и делът на израилтяните.
11За тях Аз създадох времето; но когато Адам наруши Моите наредби, беше определено да стане онова, което беше извършено. 12И достъпите към това време станаха тесни, болезнени и трудни, а така също малки, лукави, изпълнени с беди и изискващи големи усилия. 13А достъпите към бъдещото време са широки, безопасни, принасящи плода на безсмъртието. 14Така че, ако влизащите не живеят в притеснения и неволи, те няма да получат онова, което е приготвено. 15Защо тогава се смущаваш като тленен и защо се вълнуваш като смъртен? 16Защо не прие в сърцето си бъдещето, а прие настоящето?“

17 В отговор аз казах: „Владико Господи! Ето Ти определи със Закона Си, че праведните ще наследят това, а грешните ще загинат. 18Праведните ще претърпят притеснения в надежда за широта, но живелите нечестиво, макар и претърпели притеснения, няма да видят тази широта.“

19 А Той ми рече: „Няма по-висш съдия от Бога, нито някой разбира повече от Всевишния. 20Мнозина гинат в този живот, защото пренебрегват Закона, който Бог им е предложил. 21 a  А Бог строго заповяда на онези, които идват, кога да дойдат, какво да вършат, за да бъдат живи, и какво да спазват, за да не бъдат наказани. 22Но те не послушаха и Му се възпротивиха, утвърдиха у себе си лъжовна мисъл. 23Те се увлякоха от греховни измами, говореха за Всевишния, че Той не съществува, не познаха пътищата Му, 24пренебрегнаха Закона Му, отхвърлиха обещанията Му, нямаха вяра в разпоредбите Му, не вършеха делата, които Той би приел. 25И затова, Ездра, на празните – празно, а на пълните – пълно.

26 Ето ще дойде време, когато ще се явят знаменията, които ти предсказах, и ще се яви невестата и с появата си ще се покаже – скривана сега от земята. 27И всеки, който се избави от изброените по-преди злини, сам ще види Моите чудеса. 28Защото ще се яви Моят Син Иисус заедно с онези, които са с него, и останалите ще се наслаждават четиристотин години. 29А след тези години Моят Син Христос ще умре като предзнаменование за всички хора, които дишат. 30И светът ще се върне в старото мълчание за седем дена, както е било преди, така че никой да не остане. 31А след седем дена заспалият свят ще се събуди и поквареният ще умре. 32И земята ще върне онези, които спят в нея, и праха на онези, които мълчаливо обитават в него, а хранилищата ще върнат поверените им души. 33Тогава Всевишният ще се яви на съдийския престол, ще преминат нещастията и дълготърпението ще се изчерпи. 34Само едно съдилище ще пребъде, истината ще се утвърди, а вярата ще се укрепи. 35Тогава ще последва делото, ще се яви възмездието, ще се издигне правдата, ще престане господството на неправдата.“

36 Аз казах: „Авраам пръв се помоли за содомците, Мойсей – за бащите, които бяха съгрешили в пустинята; 37след него Иисус – за Израил в дните на Ахан; 38 b  Самуил и Давид – за подложените на унищожение, Соломон – за онези, които дойдоха за освещаването; 39 c  Илия – за онези, които получиха дъжд, и за мъртвеца, за да оживее; 40Езекия – за народа през времето на Сенахирим, и мнозина – за мнозина. 41И така, ако тогава, когато беше нараснала покварата и неправдата се беше умножила, а праведните се молеха за неправедните, защо това да не стане и сега?“

42 Той ми рече в отговор: „Сегашното време не е край, невинаги в него има слава, затова са се молили за немощните. 43А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещото безсмъртие, когато тлението ще премине, 44невъздържанието ще престане, ще се пресече неверието, а ще се увеличи правосъдието, ще блесне истината. 45Тогава никой няма да може да избави погиналия, нито да погуби онзи, който е победил.“

46 Аз отговорих: „Ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде да не се дава земята на Адам или след като му е била вече дадена, да му беше попречено да не съгреши. 47Каква полза за всички да живеят в скърби през сегашното време, а след като умрат, да очакват наказание? 48Какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, падението не беше само твое, но и наше, защото произлизаме от тебе. 49Каква полза за нас, че ни е обещано време на безсмъртие, а сме вършили смъртни дела? 50На нас е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни. 51За нас бяха приготвени жилища, здрави и сигурни, но ние живяхме лошо. 52Славата на Всевишния ще дойде, за да покрие живелите благочестиво, но ние вървяхме по лоши пътища. 53Ще бъде показан раят, чийто плод остава нетленен и в който има покой и изцеление. 54Но ние няма да влезем в него, защото бродехме из безплодни места. 55Лицата на онези, които са пазили въздържание, ще блеснат по-ярко от звездите, а нашите лица са по-черни от мрака. 56Докато бяхме живи и вършехме беззаконие, ние не помислихме, че след смъртта ще страдаме.“

57 Той отговори с думите: „Това е размишление за борбата, която трябва да води родилият се на земята човек, 58 d  та ако бъде победен, да претърпи онова, за което ти спомена; ако пък победи, да получи това, за което Аз говоря. 59Това е онзи живот, за който Мойсей, когато беше жив, отправи следните думи към народа: „Избери си живот, за да живееш.“ 60Но не повярваха нито на него, нито на пророците след него, нито на Мене, Който им говорих, 61че няма да има скръб за тяхната погибел, както ще има радост за онези, за които е приготвено спасение.“

62 Аз отвърнах: „Зная, Господи, че Всевишният се нарича милосърден, защото ще помилва онези, които още не са дошли на света, 63и че е милостив към онези, които прекарват живота си според Неговия Закон. 64Той е дълготърпелив, защото показва дълготърпение към съгрешилите като към Свое творение. 65Той е щедър, защото е готов да дава според нуждата, 66и е твърде милостив, защото увеличава милостта Си към тези, които сега живеят, и към живелите по-рано, и към онези, които ще живеят. 67Защото, ако Той не увеличаваше Своите милости, времето не би могло да продължава да съществува с онези, които обитават в него. 68Той дава дарове, защото ако не даряваше според благостта Си, за да могат нечестивите да намерят облекчение за беззаконията си, дори и десетохилядна част от хората не би могла да остане жива. 69Той е Съдия и ако не прощаваше на онези, които са сътворени чрез Неговото слово, и не пренебрегваше многото незачитания, 70може би от безбройното множество биха останали само малцина.“
Copyright information for BulCont