a 2 Мак. 5:4

2 Macc 3

Предателството на Симон

1 Когато в светия град царял пълен мир и строго спазвали законите поради благочестието на първосвещеник Ония и ненавистта му към злото, 2имало случаи и самите царе да почетат това място и да прославят светилището с превъзходни дарове. 3Така че и Селевк, царят на Мала Азия, давал от своите приходи за всички разноски, необходими при жертвената служба.

4 Но някой си Симон, от Вениаминовото племе, определен за настоятел на храма, влязъл в спор с първосвещеника относно разпоредбите за градското тържище. 5И понеже не можал да надделее над Ония, отишъл при Аполоний, сина на Трасей, който по онова време бил военачалник на Келе-Сирия и Финикия. 6Той му разказал, че храмовата съкровищница в Йерусалим била пълна с безчет богатства, че имало неизброимо количество пари, много повече, отколкото са нужни за жертвоприношенията, и те можели да станат собственост на царя. 7Когато Аполоний се срещнал с царя, разкрил му какво е чул за съкровищницата. А той дал поръчение на Илиодор, който отговарял за държавните дела, и го изпратил със заповед да изнесе споменатите съкровища.

Илиодор в Йерусалим

8 Илиодор веднага се отправил на път под предлог, че ще извърши преглед на градовете в Келе-Сирия и Финикия, но всъщност – за да изпълни поръчението на царя. 9Когато пристигнал в Йерусалим и бил любезно приет от първосвещеника на града, той му съобщил за сведенията, които има, и разкрил целта на посещението си. Попитал го също дали нещата наистина стоят така. 10Тогава първосвещеникът му обяснил, че това е имот на вдовици и сирачета, поверен за пазене, 11а отчасти и на Хиркан, сина на Товия, твърде знатен мъж, и всъщност не е така, както ги е наклеветил нечестивецът Симон, а всичко на всичко има четиристотин таланта сребро и двеста таланта злато. 12Така че никак не бива да се постъпва несправедливо с онези, които са се доверили на светостта на мястото, на величието и неприкосновеността на почитания навред по света храм. 13Илиодор обаче се позовавал на царската заповед и настоявал тези пари да бъдат прибрани в царската хазна. 14Той определил и ден, в който да отиде и да направи оглед на съкровищата. Тогава из целия град настанало голямо вълнение.

Всеобщатата молитва и спасението на храма

15 Свещениците се хвърляли в свещените си одежди пред жертвеника и призовавали към небето Онзи, Който е издал закон да се поверява имот на светилището, да го съхрани непокътнат на онези, които са го поверили. 16Който видел лицето на първосвещеника, изпитвал покруса в сърцето си. Неговият посърнал вид издавал душевното му страдание. 17Той бил обзет от ужас и цялото му тяло треперело, така че болката в сърцето му не оставала скрита за онези, които го гледали. 18Хората наизлизали вкупом от къщите си за всеобща молитва, защото поругание грозяло свещеното място. 19Жените, опасани до гърдите с вретища, изпълвали улиците. Девойки, които дотогава не били напускали дома си, тичали едни към портите, други по зидовете на дворовете, други пък поглеждали през прозорците. 20И всички те протягали ръце към небето и горещо се молели. 21Будело състрадание как тълпата безразборно се хвърляла на земята, а първосвещеникът, крайно унижен, чакал със свито сърце. 22Те се молели на Вседържителя Господ да запази цяло и непокътнато онова, което са поверили на съхранение.

Наказание за грабителите на храма

23 Илиодор обаче бил готов да изпълни своите намерения. 24И когато вече бил влязъл с въоръжена охрана в съкровищницата, Владиката на духовете и на всяка мощ показал величествено знамение: всички, които се осмелили да влязат с него, били поразени от страх пред Божията сила и паднали в немощ и ужас. 25 a  Защото им се явил кон със страховит ездач. Снаряжението му било прекрасно изработено, а ездачът върху него – въоръжен изцяло в злато. Яростно устремен напред, конят ударил Илиодор с предните си копита. 26В това време се явили и двама юноши с необикновена сила, прекрасни наглед и великолепно облечени. Застанали от двете му страни, те бичували непрестанно Илиодор, като му нанасяли многобройни рани. 27Внезапно той се строполил на земята, обгърнат от дълбока тъма, но бил вдигнат и положен на носилка. 28Така онзи, който току-що бил влязъл с голяма свита и охрана в споменатата съкровищница, бил изнесен безпомощен в пълното си въоръжение, ясно осъзнал Божието всемогъщество. 29Повален от Божията сила, той лежал безмълвен и лишен от всяка надежда за спасение. 30А юдеите благославяли Господа, Който прославил Своето жилище. И храмът, доскоро изпълнен със страх и смут, се изпълнил с радост и веселие, защото Господ Вседържителят се явил.

Покаянието на грабителите на храма

31 Тогава някои от близките на Илиодор помолили Ония да призове Всевишния да дари живот на лежащия вече в последни издихания. 32Обезпокоен да не би царят да помисли, че юдеите са извършили някакво злодеяние против Илиодор, първосвещеникът принесъл жертва за неговото спасение. 33Докато първосвещеникът принасял умилостивителната жертва, същите юноши отново се явили на Илиодор, облечени в същите великолепни дрехи, и като застанали пред него, казали: „Въздай голяма благодарност на първосвещеник Ония, защото Господ ти дари живота заради него! 34А ти, след като беше наказан от Бога, разгласявай пред всички Неговата велика сила!“Като изрекли това, те изчезнали.

35 Илиодор принесъл жертва на Господа и сторил големи оброци, понеже му беше запазил живота. След това благодарил на Ония и се върнал с войската си при царя, 36като свидетелствал пред всички за делата на Великия Бог, Когото беше видял с очите си.

37 А когато царят попитал Илиодор кой би бил подходящ да бъде изпратен пак в Йерусалим, той отговорил: 38„Ако имаш някакъв враг или човек, който заговорничи против твоята власт, изпрати го там и той ще се върне при тебе, получил наказанието си. На онова място наистина съществува някаква Божия сила. 39Онзи, Който обитава небето, е страж и защитник на онова място и който идва със зли помисли, Той го поразява със смърт.“ 40Такива неща са се случили на Илиодор и така беше спасена храмовата съкровищница.
Copyright information for BulCont