2 Corinthians 1

Нито едно друго послание на ап. Павел не е толкова лично и откровено, както второто му послание до коринтяните. В него той говори за своята неизменна любов към тях независимо от непостоянството им. Апостолът се тревожи най-много от присъствието на лъжеучители в коринтската църква, които наричали себе си апостоли. Те проповядвали свои идеи и се опитвали да дискредитират както личността на ап. Павел, така и неговото учение. Ап. Павел пише Второто послание не поради желание да се защити, а със съзнанието, че духовното състояние на коринтската църква зависи от съзнателното приемане на служението и учението на апостола.

Посланието вероятно е написано във Филипи скоро след първото. Ап. Павел продължавал своята проповедническа дейност в Ефес, очаквайки сведения за въздействието на посланието му. По това време в Коринт настъпили някои негативни промени, които заставили апостола да изпрати там своя ученик и помощник Тит и да се подготви за ново посещение в Коринт. Ап. Павел тръгнал по суша – през Троада и Македония (2:12-13), където срещнал връщащия се от Коринт Тит. Помощникът му съобщил добрата новина за покаянието на коринтските християни и желанието им да следват напътствията на апостола (7:6-16).

Съдържанието на посланието може да се раздели на три части: 1. Авторът говори за своето апостолско служение, представяйки коринтската църква като плод на апостолското си дело (гл. 1 – 7). 2. Призовава християните в Коринт да участват в събирането на помощи за бедните братя в Йерусалим (гл. 8 – 9). 3. Разпалено спори с противниците си, защитавайки своето апостолство, и ги изобличава, при което ни дава важни сведения за своя изпълнен с борба и мъки апостолски живот (гл. 10 – 13).

Второ послание до коринтяни повече от всички други послания ни позволява да разберем апостолската грижа за църквата. При това то съдържа важни становища за мъдрото служение в нея (гл. 11 – 13).

Поздрав и благослов

1 a  Павел, апостол на Иисус Христос по воля Божия, и брат Тимотей – до Божията църква в Коринт, както и до всички вярващи из цяла Ахая: 2благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.

Благодарност към Бога

3 b  Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха, 4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога. 5Защото, както Христовите страдания изобилно споделяме, така чрез Христос изобилно участваме в утехата. 6Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение, 7понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.

8 c  d  Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много – свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен. 9 e  Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. 10Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява, 11 f  като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение.

Отлагане на посещението в Коринт

12 А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат. 13Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно, 14 g  както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние – с вас, в деня на Господ Иисус.

15 С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен. 16 h  От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея. 17 i  Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“с „не, не“? 18Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“. 19 j  Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“. 20Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“за слава на Бога. 21 k  А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос
1:21 Т.е. Помазаникът – Месия.
, като ни помаза
22 m  и ни даде в сърцата печата и залога на Духа.

23 n  Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя. 24Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.
Copyright information for BulCont