Acts 17

Апостолите в Солун

1 a  Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога. 2 b  По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията, 3 c  като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос. 4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5 d  Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа. 6 e  Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук. 7 f  И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар – Иисус.“ 8Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това. 9Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.

Апостолите в Бер

10 Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите, 11които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията – дали казаното от Павел е вярно. 12И мнозина от тях повярваха – елински жени от знатно потекло и немалко мъже. 13Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа. 14Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15 g  Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.

Апостол Павел в Атина

16 Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли. 17Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше. 18Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението. 19Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш? 20Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“ 21А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.

22 h  Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. 23Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: „На незнайния Бог“. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам: 24 i  Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, 25 j  нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко. 26 k  Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават 27 l  и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. 28Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: „Негов сме и род.“
17:28 Арат – старогръцки поет (310-241 г. пр. Р. Хр.). Цитатът е от творбата му „Явления“.
29 n  И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение. 30 o  Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят. 31 p  Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“

32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“ 33Тогава Павел ги изостави. 34Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.
Copyright information for BulCont