Acts 21

Пътуване към Йерусалим

1 А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара. 2И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме. 3След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът. 4 a  Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим. 5Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме. 6След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи. 7А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. 8 b  На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него. 9Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар. 10 c  Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав. 11 d  Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ 12Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим. 13 e  Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“ 14 f  И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“

15 След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим. 16С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.

Апостол Павел при Яков

17 Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.

18 На другия ден Павел влезе с нас при Яков. Дойдоха и всички презвитери. 19 g  Павел ги поздрави и разказа едно по едно всичко, което Бог бе сторил сред езичниците чрез неговото служение. 20А те, като чуха, славеха Бога и му казваха: „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите юдеи и те всички ревниво спазват закона. 21А за тебе им е говорено много, че учиш всички юдеи, които живеят между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като казваш да не обрязват децата си и да не постъпват по обичаите. 22И тъй, какво да се прави? Несъмнено ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл. 23Затова направи, каквото ти казваме: при нас има четирима мъже, които са дали обет. 24 h  Вземи ги, очисти се заедно с тях и поеми разноските им да си острижат главата. Така всички ще узнаят, че каквото са чули за тебе, не значи нищо, и че ти сам живееш според Закона и го спазваш. 25 i  А за повярвалите езичници ние ви писахме, след като взехме решение те да не спазват нищо такова, а само да не ядат идолски жертви, кръв, удушени животни и да се въздържат от блудство.“ 26Тогава Павел взе онези мъже, очисти се заедно с тях, а на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистването и в който за всеки един от тях щеше да се направи приношение.

Залавяне на апостол Павел

27 j  Но когато седемте дена вече свършваха, юдеите от Мала Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и го заловиха 28 k  с викове: „Израилтяни, на помощ! Този човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място. Освен това и елини въведе в храма и оскверни това свято място.“ 29 l  Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма. 30Тогава целият град се раздвижи и народът се събра. Като хванаха Павел, повлякоха го навън от храма, а вратите веднага бяха затворени. 31 m  И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна вест, че цял Йерусалим се е разбунтувал. 32Той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях. Като видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. 33 n  Тогава хилядникът се приближи, хвана го, заповяда да го вържат с двойни вериги и запита: „Кой е той и какво е направил?“ 34 o  Едни от народа крещяха едно, други – друго. И понеже поради шума не можеше да разбере истината, той заповяда да го водят в стана. 35А когато Павел стигна до стъпалата, заради насилието на тълпата трябваше да го носят войниците. 36 p  Защото множеството народ вървеше след тях и крещеше: „Убий го!“

37 Преди да го въведат в стана, Павел попита хилядника: „Мога ли да ти кажа нещо?“А той рече: „Знаеш ли гръцки? 38Значи не си ти онзи египтянин, който преди няколко дена разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди разбойници!“ 39 q  Павел отвърна: „Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този прочут град на Киликия. Моля те, позволи ми да говоря на народа.“ 40А когато той му позволи, Павел се изправи на стъпалата, даде знак с ръка на народа и след като настъпи дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и рече:
Copyright information for BulCont