Deuteronomy 2

Години на странстване в пустинята

1 a  Тогава се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя към Червено море, така както ми беше говорил Господ. И в продължение на много дни обикаляхме планината Сеир. 2После Господ ми каза: 3„Достатъчно дълго обикаляхте тази планина. Обърнете се на север! 4 b  Дай заповед на народа и кажи: Ще минете през пределите на вашите братя, синовете на Исав, които обитават Сеир. Те ще се изплашат от вас, затова внимавайте добре! 5 c  Не влизайте в разпри с тях, защото няма да ви дам и педя от земята им! Планината Сеир Аз съм дал в наследство на Исав. 6Храна купувайте с пари от тях, за да ядете, и вода купувайте с пари от тях, за да пиете! 7 d  Защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всяко дело на ръцете ти, закрилял те е, докато пътуваше из тази голяма пустиня. Ето четиридесет години Господ, твоят Бог, е с тебе, не си останал лишен от нищо.“

8 Така преминахме през страната на нашите братя, синовете на Исав, които обитаваха Сеир, по Аравския път от Елат и Ецион-Гавер, обърнахме се и се отправихме по пътя към пустинята Моав. 9 e  Тогава Господ ми каза: „Не предизвиквай моавците и не започвай война с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната им, понеже дадох Ар във владение на Лотовите синове.“ 10Преди там живееха емимите, голям народ, многоброен и едър като енакимите. 11И те като енакимите бяха смятани за исполини, но моавците ги наричат емими. 12В Сеир живееха преди и хорейците. Но синовете на Исав ги прогониха и изтребиха. Заселиха се на мястото им, така както стори Израил със страната, която Господ им даде в наследство. 13„Станете сега и преминете потока Заред!“И ние преминахме потока Заред. 14 f  Времето на нашето пътуване от Кадис-Варни до прехода през потока Заред беше тридесет и осем години, докато в стана ни изгинаха всички мъже, годни за война, така както Господ им се закле. 15И наистина, ръката на Господа се издигна против тях, за да ги изтреби до един от стана.

16 А когато всички годни за война мъже сред народа измряха, 17Господ ми каза: 18„Днес ти ще минеш покрай Ар, областта на моавците, 19 g  и ще се приближиш до синовете на Амон. Но не ги предизвиквай и не влизай в разпра с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната на амонците, понеже я дадох във владение на Лотовите синове.“ 20Тя също се смяташе за земя на исполините. Исполините живееха там преди, наричани от амонците занзумими – 21голям народ, многоброен и едър като енакимите. Но Господ ги изтреби пред очите им; те ги прогониха и се заселиха на мястото им. 22Стори така, както за синовете на Исав, които живееха в Сеир – изтреби пред очите им хорейците; те ги прогониха и се заселиха на мястото им, където са и до днес. 23Така стана и с авейците, населяващи селата чак до Газа – кафторимците, които излязоха от Кафтор, ги изтребиха и се заселиха на мястото им. 24„Станете, тръгнете и преминете потока Арнон! Ето предавам в ръката ти аморееца Сихон, есевонския цар, и страната му. Започни да я завладяваш и влез в бой с него! 25От днес ще започна да всявам страх и ужас от тебе сред народите навред под небето. Щом чуят за тебе, те ще тръгнат съкрушени пред тебе.“

26 h  Тогава аз пратих пратеници от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон, за да му предадат мирно послание: 27 i  „Позволи ми да мина през страната ти. Ще вървя само по пътя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво. 28 j  С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми продадеш вода, за да пия. Искам само пеш да премина, 29така както ми позволиха синовете на Исав, които обитават Сеир, и моавците, които живеят в Ар, докато мина през Йордан в страната, която Господ, нашият Бог, ни дава.“ 30 k  Ала Сихон, есевонският цар, не склони да минем през страната му, понеже Господ, твоят Бог, даде упорство на духа му и дързост на сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е до днес.

31 А Господ ми каза: „Ето Аз ти предавам Сихон и страната му. Започни да завладяваш страната му, за да я наследиш!“ 32Тогава Сихон излезе против нас, той и целият му народ, на бой при Яса. 33И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни. Поразихме него, синовете му и целия му народ. 34Тогава превзехме всичките му градове. Навред в градовете предадохме на изтребление мъжете, жените и децата – не оставихме никого жив. 35Само добитъка им взехме и плячката от превзетите градове. 36От Ароир, на брега на реката Арнон, и от града, разположен в долината, чак до Галаад не се намери град, непристъпен за нас. Господ, нашият Бог, ги предаде всичките в ръцете ни. 37Само до страната на амонитците не си се приближил, нито до местата край река Явок, нито до планинските градове – до всичко, което Господ, нашият Бог, ни беше забранил.
Copyright information for BulCont