Deuteronomy 1

За автор на кн. Второзаконие се приема Мойсей. Според изследователите последната гл. 34-та, разказваща за смъртта му, е написана от Иисус Навин. В Новия Завет кн. Второзаконие се споменава повече от 50 пъти. Книгата се състои главно от три речи на Мойсей към израилския народ, които той произнася в края на своя живот преди влизането на юдеите в Ханаан. Като прощално обръщение на Мойсей към неговия народ тази книга описва повторно закона и историята на народа до това време. Тя умело съчетава увещание и заповед, като същевременно дава пример за това, как да се обучава народът за изпълнение на Божия закон.

В първото обръщение към народа (1:1 – 4:40) се разказва за изпитанията, понесени от Израил, по време на пътуването от Египет до планината Хорив. Мойсей описва чудесната грижа на Бога към Неговия народ по време на това странстване и завършва с увещание към него да остане верен на своя Бог. Второто обръщение на Мойсей (4:44 – 11:32) също съдържа увещание; то започва почти с дословно повторение на Десетте заповеди, дадени в гл. 20 на кн. Изход. Привеждат се примери за Божията грижа и Божиите наказания, които народът изпитвал след излизането от Египет. Тези примери напомнят на народа да се уповава на Бога, а не само на себе си. В гл. 12 – 26 са отбелязани законите и постановленията, отнасящи се до поклонението, храната, робите и дълговете, ежегодните празници, градовете за прибежище и други страни от живота на израилтяните. Третото обръщение на Мойсей (гл. 27 – 30) представлява строго изискване за изпълнение на Божиите закони. Там има и описание на тържествената церемония, която трябва да се състои след превземането на Ханаан. В заключителния раздел на книгата (гл. 31 – 34) са включени разказът за избора на Иисус Навин за приемник на Мойсей, песента за благословение на дванадесетте племена на Израил и добавеното описание за смъртта на Мойсей (гл. 34).

Мойсей, великият законодател на Израил, е посредник между Бога и старозаветните хора. Иисус Христос е Посредник между Бога и християните. Така законът на първия посредник, осъществен в закона на втория Посредник, довежда до спасението, в което ние участваме.

Първа реч на Мойсей към Израил

( 1:1-4:43 )

Божието водителство от Хорив до Кадес

1 Ето думите, които Мойсей говори на цял Израил отвъд Йордан, сред пустинята, в равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел Лаван, Асирот и Дизаав. 2А от Хорив, по посока на планината Сеир има единадесет дена път до Кадис-Варни. 3На четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца Мойсей каза на Израилевите синове всичко, което Господ му бе заповядал за тях. 4 a  След като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Ащарот, в Едрея, 5Мойсей започна отвъд Йордан, в страната Моав, да изяснява този закон:

6„Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: „Достатъчно дълго живяхте на тази планина. 7Обърнете се, тръгнете на път и се отправете към планината на аморейците и към всички техни съседи в равнината, в планината, по низините и на юг, и към морския бряг, в ханаанската земя и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат. 8 b  Ето давам ви тази земя! Навлезте и завладейте страната, за която Господ се е клел на предците ви – на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на техните потомци.“

9 c  d  По онова време бях ви казал: „Аз сам не мога да ви нося. 10 e  Господ, вашият Бог, ви умножи. И ето вие сега сте многобройни като звездите на небето. 11Господ, Бог на предците ви, нека ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови така, както ви е обещал! 12Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас, бремето ви, препирните ви? 13Изберете сред племената си мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ги поставя за ваши предводители.“ 14И вие ми отговорихте: „Добре е това, което ти предлагаш да направим!“ 15Тогава взех предводителите на племената ви, мъже мъдри и изпитани, и ги поставих за ваши предводители: хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви. 16И наредих по онова време на съдиите ви: „Изслушвайте споровете между братята си и съдете справедливо между брат и брат или пък чужденец! 17 f  Не взимайте страна в съда, изслушвайте и малък, и голям! Не се страхувайте от никого, понеже съдът е дело Божие! Ако пък има дело, което ви затруднява, отнасяйте се до мене и аз ще го изслушвам.“ 18Така аз ви заповядах тогава всичко, което трябва да извършите.

19 g  И ние тръгнахме от Хорив и преминахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която вие видяхте по пътя към планината на аморейците, така както Господ, нашият Бог, ни бе заповядал, и пристигнахме в Кадис-Варни. 20Тогава аз ви казах: „Вие пристигнахте при планината на аморейците, която Господ, нашият Бог, ни дава. 21 h  Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!“

22Но вие всички дойдохте при мене и казахте: „Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.“ 23Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас – по един от всяко племе. 24И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха. 25После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: „Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!“

26 i  Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог. 27Роптахте в шатрите и си казвахте: „Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят. 28Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“

29Тогава аз ви казах: „Не бойте се и не се страхувайте от тях! 30Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви. 31 j  Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“ 32Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог, 33 k  Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.

34Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле: 35 l  m  „Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви! 36Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“ 37 n  Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там! 38Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил! 39Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят. 40 o  А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.“

41 p  Тогава ми отговорихте: „Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.“И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината. 42А Господ ми рече: „Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!“ 43Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината. 44Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма. 45Когато се върнахте, вие плакахте пред Господа, но Господ не даде ухо на плача ви и не искаше да ви слуша. 46Така останахте за дълго в Кадес, колкото беше престоят ви там.
Copyright information for BulCont