b Сир. 14:18
c Сир. 40:11
g 3 Цар. 3:12 ; 5:9-10 ; 10:1-13 , 23 ; Сир. 47:14-18

Ecclesiastes 1

Книга на Еклисиаст, или книгата на „премъдрия проповедник“, е една завладяваща книга, плод на наблюдателен и критичен ум, който не се колебае да посочи човешката действителност в цялата ѝ противоречива и сложна същност. В началото редица юдеи са отхвърляли принадлежността ѝ към канона на Свещеното Писание, но впоследствие книгата е приета и оценена като критика на формалната религия. Според повечето тълкуватели указанията за царуването на автора в Йерусалим (1:1), превъзходната му мъдрост (1:16) и несметните му богатства (2:4-9) са свидетелство за Соломоновото авторство на книгата. В такъв случай времето на написването ѝ трябва да се отнесе към X в. пр. Р. Хр.

Чрез книгата авторът се стреми да отговори на въпроса за смисъла и ценността на живота. В тази най-обща рамка могат да се проследят две основни идеи: 1. Суетата на земния живот и 2. Ценността на действената вяра. Налага се становището, според което човек трябва да приеме живота си, отреден му от Бога, и да го живее с радост.

В кн. Еклесиаст се разглеждат последователно темите: 1. Суетата на човешките дела, на мъдростта, богатството, славата и на самия живот (гл. 1 – 3). 2. Трудът като израз на страх пред Бога (гл. 4 – 6). 3. Мъдростта е дар как да се общува с Бога (гл. 7 – 12).

Наслов

1 Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.

Увод – суета на суетите

2 a  Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. 3Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето? 4 b  Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена.

5 Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява. 6Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат. 7 c  Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново.

8 d  Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване. 9 e  Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето. 10Казва се за нещо: „Ето това е ново.“Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас. 11Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.

Суетата на човешката мъдрост

12 Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим. 13 f  И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него. 14Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър. 15Криво не се изправя и което липсва, не се брои.

16 g  Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание. 17И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър. 18Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.
Copyright information for BulCont