Ecclesiastes 3

Неизменният порядък в живота

1 Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето: 2 време за раждане и време за умиране,
време за садене и време за изкореняване на насаденото,
3 време за убиване и време за изцеление,
време за събаряне и време за градене,
4 време за ридание и време за смях,
време за тъга и време за ликуване,
5 време за разхвърляне на камъни и време за събирането им,
време за прегръдки и време да ги отбягваш,
6 време за търсене и време за загубване,
време за пазене и време за пилеене,
7 време за раздиране и време за зашиване,
време за мълчание и време за говорене,
8 време за любов и време за омраза,
време за война и време за мир.

9 Каква полза за работещия от онова, над което той се труди? 10Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея. 11 a  Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва. 12Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. 13И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд – това е дар от Бога. 14 b  Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него. 15 c  Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало.

Еднаква участ за всички – праведни и нечестиви, хора и животни

16 d  Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там – нечестие; място за справедливост, а там – неправда. 17 e  Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия – идва времето за всяко нещо и за всяко дело. 18Размислях за хората: нека Бог ги подложи на изпитание – да разберат, че те сами по себе си са като животни. 19 f  Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета. 20 g  И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта. 21Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята? 22Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?
Copyright information for BulCont