e Ест.Септ. 4:11
g Ест.Септ. 5:1в ; 7:2 ; 9:12 ; Мк. 6:23

EsthGr 5

Молитвата на Мардохей

[17а] И като си мислеше за всички Господни дела, изрече молитва към Господ:

1 [17б] a  „Господи, Господи, всесилни Царю! Всичко е в Твоята власт и няма кой да Ти се противи, когато поискаш да спасиш Израил. [1] На третия ден, след като престана да се моли, Естир свали от себе си дрехата за покаяние и се облече като царица. [17в] b  Ти създаде небето и земята, и всичко, достойно за учудване под небесата. Ти си Господ на всички и никой не може да Ти се противи, Господи.

Естир при цар Артаксеркс

2 [1а] В цялото си великолепие тя призова всевиждащия Бог и Спасител и се отправи на път с две слугини, като се облягаше нежно на едната, а другата вървеше след нея и придържаше дрехата ѝ. 3[17г] Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че когато не се покланях до земята на надменния Аман, вършех това не от самоувереност, надменност или славолюбие, защото заради спасението на Израил съм готов да целувам стъпалата на нозете му. [1б] Тя беше прекрасна в цвета на хубостта си, на лицето – радост, сякаш бе изпълнена с любов, но сърцето ѝ беше свито от страх. 4[17д] Но постъпвах така, за да не въздам на човек слава, по-голяма от Божията слава. Пред никого няма да се покланям до земята освен пред Тебе, своя Господ. Това аз върша не от надменност. [1в] И като премина през всички врати на двореца, застана пред царя. Той седеше на царския си престол, облякъл дрехата с всички знаци на своето величие, и целият в злато и скъпоценни камъни, предизвикваше огромно страхопочитание. 5[17е] И сега, Господи Боже, Царю, Боже на Авраам, пощади Своя народ, защото ни готвят гибел и искат да изтребят народа, който избра от самото начало. [1г] Царят вдигна лице, огрято от слава, и погледна силно разгневен. На царицата ѝ прималя, лицето ѝ стана бледо и тя без сили склони глава на рамото на слугинята, която я придружаваше. 6[17ж] c  Не отвръщай очи от Своя народ, който Ти заради Себе Си избави от египетската земя. [1д] Тогава Бог превърна гнева на царя в кротост, той бързо стана от престола си и я взе в обятията си, докато тя се съвземе. После започна да я утешава и кротко се обърна към нея с думите:

7 [17з] d  Чуй моята молитва и се смили над избрания от Тебе народ! Обърни тъгата ни във веселие, та докато сме живи, да възпяваме Твоето име, Господи, и не оставяй да замлъкнат устата на онези, които Те прославят, Господи.“ [1е] „Какво ти е, Естир? Аз те обичам като брат. Аз съм твой съпруг. Много си ми скъпа. Не се страхувай, ти няма да умреш! Заповедта се отнася за другите, не за тебе. Приближи се!“

Молитвата на Естир

[17и] И целият народ на Израил призоваваше Господ с все сила, защото смъртта беше пред очите им.

8 [2] И царят вдигна златния скиптър, положи го върху шията ѝ, целуна я и каза: „Говори ми!“Тя му отвърна: „Господарю! Сякаш Божий ангел видях 9[17й] И царица Естир, обзета от смъртен страх, се обърна с молитва към Господ. И като съблече великолепните си дрехи, облече дрехи за скръб и тъга. Вместо със скъпоценни масла тя посипа главата си с пепел и прах. Изнуреното си тяло и всяко място, което преди украсяваше с накит за своя радост, покри с разпуснатата си коса и отправи молитва към Господ, Бог на Израил: [2а] в тебе и сърцето ми примря от страх пред твоето величие. Всички ти се удивляват, господарю, а погледът ти е изпълнен с милост.“

10 [17к] e  „Господи мой! Ти едничък си наш цар. Помогни ми, понеже съм сама и няма кой да ми помогне освен Тебе, а опасността е така близо! [2б] И докато говореше, отново ѝ прималя. Тревога обзе царя, а всичките му слуги започнаха да я утешават. [17л] f  От рождение съм слушала в семейството си от своето племе, че си избрал Израил от всички народи и нашите предци – от всичките им прадеди, за вечни времена за Свой народ и за тях си сторил, каквото си обещал.

Естир кани царя и Аман на угощение

11 [3] g  Тогава царят рече: „Какво ти е, Естир? Какво е твоето желание? Дори да е половината ми царство – твое ще е!“ 12[17м] Сега ние съгрешихме пред Тебе и Ти ни предаде в ръцете на нашите врагове заради това, че славехме техните богове. Справедлив си Ти, Господи! [4] Естир отговори: „За мене днешният ден е особен. Ако царят благоволи, нека той дойде с Аман на угощението, което ще приготвя днес.“ 13[17н] Но те не се задоволиха с горчивото ни робство, а се предадоха в ръцете на своите идоли, за да премахнат заповедите, изречени от Твоята уста, да изтребят избрания от Тебе народ, да запушат устата на онези, които Те възпяват, и да угасят славата на Твоя храм и Твоя жертвеник. [5] И царят нареди: „Доведете по-скоро Аман, за да се изпълни желанието на Естир!“Така те двамата дойдоха на угощението, което Естир беше приготвила. 14[17о] Така ще отворят устата на народите за прослава на лъжливи богове, а земният цар ще бъде възвеличаван за вечни времена. [6] По време на пиршеството царят попита Естир: „Какво ти е, царице Естир? Каквото пожелаеш, ще бъде изпълнено.“
Copyright information for BulCont