a Ест.Септ. 3:13
b Ест.Септ. 9:15
d Ест.Септ. 3:7
e Ест.Септ. 7:9-10
f Ест.Септ. 9:16-19

EsthGr 9

[12е] Такива приятели с коварство и измама опорочават добрите намерения на онези, които ги управляват.

1 [12ж] Примери за това могат да се видят не само в древните летописи, достигнали до нас, но и пред очите ви, ако се вгледате в престъпните дела, извършени под гибелното влияние на хора, недостойни за власт. a  В тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен адар, писмата с царската разпоредба достигнаха до всяка област. 2[12з] Ето защо занапред трябва да се погрижим да осигурим спокойствие и мир за всички хора в царството, В същия този ден враговете на юдеите бяха погубени и никой не им се противопостави, тъй като се страхуваха от тях. 3[12и] като извършим промени, а предоставяните на вниманието ни дела винаги ще обсъждаме с нужната предпазливост. Управителите на области, военачалниците и царските писари проявяваха уважение към юдеите поради страх от Мардохей,

4 [12й] Така например македонецът Аман, син на Амадат, в действителност чужденец, без персийска кръв и твърде различен за нашите добри нрави – получи нашето гостоприемство. защото царската разпоредба изискваше неговото име да е на почит навред в царството. 5[12к] Проявихме към него такава благосклонност, каквато и към всяка друга народност, дори беше провъзгласен за наш баща и навред получаваше почит от всички като втори човек след царя. 6[12л] Но той, неспособен да обуздае високомерието си, търсеше начин да ни лиши от власт и живот, В столицата Суза юдеите избиха петстотин човека, сред тях 7[12м] а нашия спасител и постоянен благодетел Мардохей и безукорната спътница в моята власт – царица Естир, се стремеше да погуби с хитрост и коварство заедно с целия им народ. Фарсанстаин, Делфон, Фасга, 8[12н] По този начин се надяваше да ни остави без подкрепа и да предаде персийската държава на македонците. Фардат, Вареа, Сарвак,

9 [12о] Ние обаче намираме, че юдеите, осъдени от този злодей на изтребване, не само не са престъпници, но живеят по най-справедливите закони Мармасим, Аруфей, Арсей, Завутей, 10[12п] като синове на вечно живия, всевишен и всемогъщ Бог, Който е съхранил царството от времето на предците ни до нас в най-добър ред. b  десетимата синове на врага на юдеите Аман, син на Амадат, син на Вугей, след което се отдадоха на грабеж.

[12р] Затова добре ще сторите, ако не се съобразите с писмата, изпратени ви от Аман, сина на Амадат, понеже този, който ги съчини, беше обесен с целия си дом при портите на Суза. Така Бог, Който има власт над всичко, скоро му отреди заслуженото наказание.

11 В същия ден на царя бе съобщен броят на избитите в Суза.

12 [12с] Изложете препис от това писмо навред за разгласа и оставете юдеите да живеят според своите закони. Подкрепете ги също да се защитят в същия този тринадесети ден на дванадесетия месец адар – ден на изпитание – от онези, които се вдигнат против тях. И царят рече на Естир: „Юдеите са избили в Суза петстотин човека. А как мислиш, че са постъпили в околностите? Каквото и да пожелаеш още, твое ще е!“ 13[12т] Защото Бог, Който господства над всичко, превърна този ден на гибел в ден на радост за избрания народ. Естир му отговори: „Нека бъде позволено на юдеите да вършат същото и утре, а телата на десетимата синове на Аман да бъдат окачени на дърво.“

14 [12у] И вие наред с вашите възпоменателни празници празнувайте и този забележителен ден, изпълнени с радост, за да напомня той сега и занапред на нас и на благоразположените към нас перси за спасението ни, а на онези, които заговорничеха против нас – за тяхната гибел. Царят се съгласи на това и със заповед позволи на юдеите от Суза да обесят пред всички телата на синовете на Аман.

15 [12х] c  Всеки град или област, без изключение, които не изпълнят това, ще бъдат безмилостно опустошени. И не само човешки крак няма да стъпи, но дори зверове и птици ще ги избягват. На четиринадесетия ден на месец адар юдеите от Суза отново се събраха и избиха триста човека, но на грабеж не се отдадоха.

16 [13] Преписите от разпоредбата да бъдат изложени на видно място навред в царството, а всички юдеи в този ден да бъдат готови да воюват срещу враговете си.“ Останалите юдеи от царството също се събраха да се бранят. Те успяха да се избавят от враговете си, като на тринадесетия ден от месец адар убиха петнадесет хиляди от тях, но на грабеж не се отдадоха. [14] Пратеници на коне се отправиха с най-голяма бързина, за да изпълнят нареденото от царя. Разпоредбата беше разгласена дори в Суза.

Утвърждаването на празника Пурим

17 А на четиринадесетия ден от същия месец сред тях настъпи умиротворение и отпразнуваха този ден като ден на мира – с радост и веселие.

Юдеите побеждават враговете си

18 [15] След това излезе Мардохей, облечен в царска дреха, със златна корона и пурпурна диадема от тънък лен. Жителите на Суза, като го видяха, отправяха поздравления към него, Юдеите в столицата Суза обаче не се успокоиха и се събраха и на четиринадесетия ден. На петнадесетия ден отпразнуваха с радост и веселие. 19[16] а юдеите сияеха от щастие. Ето защо юдеите извън града, разпръснати навред по околностите, празнуват четиринадесетия ден от месец адар като светъл празник, на който се веселят и пращат на близките си отбрани ястия.

[17] Във всеки град и област, където биваше разгласявана заповедта, където и да се съобщаваше за нея, сред юдеите наставаха радост и веселие, пиршество и празненство. И мнозина от езичниците се обрязваха и приемаха юдейството, понеже се страхуваха от юдеите.

20 А Мардохей описа тези събития в книга, която разпрати до юдеите от близо и далеч, населяващи царството на Артаксеркс, 21за да установят четиринадесетия и петнадесетия ден от месец адар като празници, 22в които юдеите са се избавили от своите врагове, а дните на целия месец адар, в които скръбта им се е превърнала в радост, а тъгата – в светъл празник, да отбелязват като дни за празнични гощавки и веселие и да изпращат на приятели и бедни отбрани ястия.

23 Юдеите одобриха онова, което Мардохей написа за тях, 24 d  как Аман от Македония, синът на Амадат, започна да ги преследва, как взе решение за хвърляне на жребий, за да се определи денят на изтребването им, 25 e  и как дойде при царя, за да измоли обесването на Мардохей. Но злините, които беше замислил да стори на юдеите, се обърнаха срещу него и той беше обесен заедно със синовете си. 26Ето защо заради жребия нарекоха тези дни „Пурим“, тъй като на техния език тази дума означава „жребий“. И така, заради написаното в това писмо и заради събитията, които изстрадаха и ги сполетяха, 27 f  юдеите установиха този празник и приеха за себе си, за своите потомци и за онези, които биха се присъединили към тях, неотменно да го съблюдават. Възпоменанието за тези дни да се съхранява от поколение на поколение във всеки град, род и страна. 28Тези дни на Пурим да се празнуват вечно, а споменът за тях да не чезне за поколенията.

29 Царица Естир, дъщеря на Аминадав, и юдеинът Мардохей заедно описаха извършените от тях дела, за да потвърдят указанията в писмото за празниците Пурим. 31Така Мардохей и царица Естир поеха отговорност за своето решение и заложиха живота си, за да бъде спазвано. 32А Естир с разпоредба установи този празник завинаги и това бе вписано за възпоменание в летописите.
Copyright information for BulCont