Exodus 1

В Новия Завет Иисус Христос нарича кн. Изход Книгата на Мойсей (Мк. 12:26), поради което нямаме причини да се съмняваме в авторството ѝ. Еврейската традиция също поддържа това становище. Като се вземе предвид това, написването на кн. Изход може да се отнесе към ХIV в. пр. Р. Хр. Има схващане, според което излизането на евреите от Египет е станало около 1440 г. пр. Р. Хр., макар някои автори да посочват по-късни години.

Книгата съдържа следните основни теми: 1. Бог избавя Своя народ от египетското робство (гл. 1 – 15). 2. Бог води юдеите през пустинята (гл. 16 – 18). 3. Бог встъпва в завет с Израил (гл. 19 – 24). Бог дава откровение за построяването на скинията и служението в нея (гл. 25 – 31). 4. Израил въстава против Бога (гл. 32 – 34). Построяване и освещаване на скинията (гл. 35 – 40).

Главните теми на книгата са освобождението от робството, пребиваването на Бога сред юдейския народ и сключването на завета на Синай. Кн. Изход е не само описание на историческите събития, в резултат на които Израил придобива своята свобода, но също и предобраз на Божието спасение, което се извършва в хода на човешката история. Бог освобождава избрания народ от злото, предава поробителите на съд и участва чрез Своя Дух в живота на народа Си. Тези събития са символи на приближаващия се Иисус Христос и на Второто пришествие. Символните образи в кн. Изход се превръщат в реалност в Новия Завет: символичната, заместваща смъртта, жертва на пасхалното агне се осъществява в Иисус Христос, Който е пасхален Божий Агнец. В историята на изкуплението Мойсей, който води своя народ по Божия път и взема отговорността за неверието на Израил, е предобраз на Иисус Христос. Божият закон, даден на Синай, разкрива същността на Бога, Който изисква святост от Своя народ. От една страна, законът призовава избавения народ към служение и възхвала на Господа, а от друга – предписва наказание за проявеното непослушание.

Освобождаване от египетски плен

( 1:1-15:21 )

1. израилският народ в Египет

1 a  Тези са имената на родоначалниците на израилтяните, които бяха дошли в Египет заедно с Яков – всеки беше дошъл със семейството си: 2Рувим, Симеон, Левий и Юда, 3Исахар, Завулон и Вениамин, 4Дан и Нефталим, Гад и Асир. 5 b  А всички потомци на Яков бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. 6 c  Тогава умряха Йосиф и всичките му братя, и цялото онова поколение; 7 d  а израилтяните бяха плодовити и се намножиха, увеличиха се и се усилиха толкова много, че египетската земя загъмжа от тях.

8 e  В Египет се възцари нов цар, който не знаеше нищо за Йосиф. 9Той каза на своя народ: „Ето народът на израилтяните е по-многоброен и по-силен от нас; 10 f  нека измислим нещо предвидливо против тях, за да не се размножават повече; защото в случай на война те ще се съединят с нашите врагове, ще воюват против нас и ще побягнат от земята ни.“ 11 g  Тогава поставиха над тях разпоредници на принудителен труд, които да ги измъчват с изнурителна работа. Така те съградиха за фараона градовете Питом и Раамсес
1:11 В Септуагинта е добавено: „и Он, т.е. Илиопол“.
като складове за жито.
12Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече се разпространяваха, така че египтяните бяха в ужас от израилтяните. 13Затова египтяните се отнасяха жестоко към израилтяните като към роби 14 i  и огорчаваха живота им с тежка работа над глина и тухли, както и с всяка полска работа, с всяка работа, на която с жестокост ги принуждаваха.

15Египетският цар отправи заповед към бабите акушерки, които оказваха родилна помощ на еврейките и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа: 16„Когато оказвате родилна помощ на еврейките, внимавайте при раждането: ако е син, умъртвявайте го, ако е дъщеря, нека остане жива.“ 17Но бабите акушерки се бояха от Бога и не постъпваха така, както им заповяда египетският цар, а оставяха живи момчетата. 18Тогава египетският цар повика бабите акушерки и им каза: „Защо постъпвате така, че оставяте живи момчетата?“ 19Бабите отговориха на фараона: „Понеже еврейките не приличат на египетските жени. Те са жизнени и раждат, преди още бабата акушерка да отиде при тях.“ 20Бог беше благосклонен към бабите акушерки, а народът се умножаваше и усилваше много. 21Тъй като бабите се бояха от Бога, Той ги дари с наследство. 22 j  Тогава фараонът отправи заповед към целия си народ: „Всички синове, които се родят на евреите, хвърляйте в Нил, а всички момичета оставяйте живи.“
Copyright information for BulCont