Exodus 9

Пето бедствие: епидемия по добитъка

1 Тогава Господ нареди на Мойсей: „Иди при фараона и му кажи: „Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба. 2Ако ти откажеш да го пуснеш и още го задържаш, 3 a  ето ръката на Господа ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху едър и дребен добитък. И ще започне тежък мор. 4Но Господ ще постави преграда между израилския добитък и египетския добитък; нищо от това, което принадлежи на израилтяните няма да умре“.“ 5Господ определи времето с думите: „Утре Господ ще извърши това в тази страна.“ 6На другия ден Господ извърши това: измря целият египетски добитък; а от добитъка на израилтяните нищо не умря. 7Фараонът изпрати пратеници да видят това и ето от добитъка на израилтяните не бе умряло нищо. Но сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна народа.

Шесто бедствие: гнойни циреи

8 След това Господ заповяда на Мойсей и Аарон: „Вземете по една пълна шепа пепел от пещ и нека Мойсей я хвърли към небето пред очите на фараона. 9Ще се вдигне прах по цялата египетска земя и тя ще причини възпаление с гнойни циреи по хората и по добитъка в цял Египет.“ 10 b  Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Мойсей я хвърли към небето и гнойни струпеи излязоха по хората и по добитъка. 11Влъхвите не можеха да противостоят срещу Мойсей поради струпеите, защото те бяха нападнали влъхвите и всички египтяни. 12Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не ги послуша, както Господ беше предсказал на Мойсей.

Седмо бедствие: град

13 Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано, застани пред фараона и му кажи: „Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; 14защото този път Аз ще отправя всички Свои наказания над тебе, над твоите служители и над твоя народ, за да разбереш, че няма подобен на Мене в цялата земя; 15понеже простра ли сега ръка, ще накажа тебе и твоя народ с мор и ти ще бъдеш унищожен на земята. 16 c  Но Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цялата земя. 17Но ако ти продължаваш да възпираш Моя народ и да не го пускаш, 18ето Аз ще изпратя утре по това време твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основаването му досега. 19Затова прати да приберат на сигурно място стадата си и всичко, което имаш по полето: защото град ще падне върху всички жители и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани по къщите, и те ще измрат“.“ 20Онези служители на фараона, които се уплашиха от словото на Господа, прибраха слугите си и стадата си на сигурно място в къщите. 21А който от тях не взе присърце словото на Господа, той остави слугите си и стадата си на полето.

22 След това Господ заповяда на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да падне град по цялата египетска земя, върху жители, върху добитък и върху цялата полска трева в Египет.“ 23 d  Мойсей простря тоягата си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху Египет. 24Това бяха град и огън, смесен с много силен град, какъвто не е имало по цялата египетска земя, откак е заселена. 25И градът порази по цял Египет всичко, което беше на полето, от човек до добитък; градът унищожи и цялата полска трева, и всички дървета в полето. 26Само в земята Гесем, където живееха израилтяните, нямаше град.

27 Тогава фараонът изпрати и повика Мойсей и Аарон, и им каза: „Този път сгреших. Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни. 28Помолете се на Господа: нека престанат Божиите гръмове и градът, ще ви пусна и няма вече да ви задържам.“ 29Мойсей му каза: „Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град няма да има вече, за да разбереш, че земята е Господня; 30Но аз зная, че ти и твоите служители пак няма да имате страх пред Господа Бога.“ 31Ленът и ечемикът бяха поразени, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше цъфнал; 32пшеницата пък и бялото жито не бяха поразени, защото бяха късни. 33Мойсей излезе от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престанаха гърмът и градът и спря да вали вече дъжд на земята. 34Като видя фараонът, че дъждът, градът и гърмът престанаха, продължаваше да греши и се оказаха упорити неговото сърце и сърцата на служителите му. 35Сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна израилтяните, както Господ бе предсказал чрез Мойсей.
Copyright information for BulCont