Galatians 1

По време на благовестническите си пътувания ап. Павел два пъти е проповядвал в областта Галатия, Централна Мала Азия (Деян. 16:6; 18:23). В самото Послание до галатяни той споменава за времето, когато им благовестил „за първи път“(4:13). Смята се, че посланието е писано в периода 53–55 г. в Ефес, където апостолът проповядвал в продължение на близо три години по време на третото си пътуване.

Послание до галатяни е едно от сравнително кратките послания на ап. Павел, но се смята за едно от най-значителните по своя смисъл и значение. То е най-острото и полемично послание на апостола и единственото, в което липсват обичайните думи на благодарност, ходатайство и благословение в началото, а в заключението – поздрав към членовете на църквата.

Повод за написването му е появата на лъжеучители в галатийската църква, които изповядвали смесица от юдейски, християнски и езически вярвания. За апостола това е изопачаване на истинското благовестие (1:6-9). Огорчен и изненадан колко бързо галатяните са преминали към „друго благовестие“(1:6), той им пише незабавно това послание. Неговата цел е да предпази първите християни от връщане към изпълняването на Мойсеевия закон, за да не отстъпят от Иисус Христос и да не загубят евангелската благодат (5:4).

Основната мисъл на посланието е, че „човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос“(2:16; 3:2,11). С убедителни разумни доводи и внушения, които докосват сърцето, апостолът с много любов защитава не само своето апостолство и учението си, но и истинския смисъл на благовестието.

Съдържанието на посланието може да се раздели на три части. Първата част е апологетична (гл. 1 – 2). В нея ап. Павел посочва исторически факти от живота си, за да защити своя апостолски авторитет. Във втората, богословска част (гл. 3 – 4) излага своите аргументи. За да обясни позицията си, той ползва текстове от Свещеното Писание. В третата нравоучителна част (гл. 5 – 6) представя основите на християнския църковен живот, освободен от старозаветния закон, и дава обичайните си наставления и благослов към вярващите.

Послание на ап. Павел до галатяни и днес въздейства силно върху ума и сърцата на християните с убедителното си твърдение, че спасение не се постига само с дела, а се дава по Божия милост, чрез вяра в Иисус Христос.

Поздрав и благослов

1 a  Павел, призован за апостол не от рода човешки, нито чрез човек, а чрез Иисус Христос и Бог Отец, Който Го възкреси от мъртвите, 2и всички братя, които са с мене, пожелават на църквите в Галатия: 3благодат и мир на вас от Бог Отец и от нашия Господ Иисус Христос, 4 b  Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от злото на сегашния свят, по волята на нашия Бог и Отец. 5Нека славата Му бъде за вечни времена! Амин.

Благовестието е само едно

6 c  Чудя се, че тъй скоро преминавате от Онзи, Който ви е призовал чрез Христовата благодат, към друго благовестие. 7А друго благовестие няма, макар да има някои, които ви объркват и искат да изопачат Христовото благовестие. 8Но ако дори ние или ангел от небето ви благовести нещо, различно от това, което ние ви благовестихме, проклет да бъде! 9Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовести нещо, различно от това, което приехте, проклет да бъде!

Призоваване на Павел за апостол

10 d  У хора ли търся сега благоволение или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга. 11Известявам ви, братя, че благовестието, което аз благовестих, не е човешко дело, 12защото аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение на Иисус Христос. 13 e  Слушали сте за моето поведение някога в юдейството: твърде много преследвах Божията църква и я разрушавах. 14И преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в народа ми, защото с голяма ревност се придържах към преданията на моите предци. 15 f  А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призова чрез Своята благодат, благоволи 16 g  да ми открие Своя Син, за да благовестя за Него сред езичниците, аз не се посъветвах веднага с никого, 17нито отидох в Йерусалим при онези, които преди мене бяха апостоли, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. 18 h  По-късно, след три години, отидох в Йерусалим да се видя с Петър
1:18 В някои ръкописи: „Кифа, което означава Петър“(вж. Йн. 1:42).
и прекарах у него петнадесет дена.
19 j  Не видях друг от апостолите освен Яков – Господния брат. 20 k  А за това, което ви пиша, ето пред Бога казвам, че не лъжа. 21След това отидох в областите на Сирия и Киликия. 22Не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея, 23а само бяха слушали: „Онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва вярата, която преди искаше да заличи.“ 24И прославяха Бога заради мене.
Copyright information for BulCont