Jdt 13

Спасителното дело на Юдит

1 Когато стана късно, неговите слуги побързаха да се оттеглят. Вагой отпрати намиращите се при господаря му, затвори шатрата отвън, а те се разотидоха по местата, където нощуваха, понеже всички бяха уморени от дългия пир. 2В шатрата остана само Юдит с Олоферн, който беше паднал на леглото си, обладан от виното. 3Юдит беше заповядала на слугинята си да стои отвън пред нейната спалня и както всеки ден, да я чака да излезе, като каза, че ще излезе за молитва. Същите думи каза и на Вагой.

4 Когато всички си отидоха и в спалнята не остана никакъв човек, Юдит застана при леглото му и рече в сърцето си: „Господи, Боже на всяка сила! Погледни милостиво върху делата на моите ръце, за да бъде въздигнат Йерусалим! 5Сега е време да защитиш Своя народ и да изпълниш моето намерение, за да бъдат поразени враговете, които се опълчиха против нас.“ 6И като се приближи до стълба при главата на Олоферн, на който беше прикрепено леглото, свали от него меча му. 7След това пристъпи към леглото, хвана косата на главата му и рече: „Господи, Боже на Израил, подкрепи ме в този ден!“ 8 a  И с всичка сила го удари два пъти по шията и му отсече главата. 9Тогава смъкна тялото му от леглото и откачи завесата от стълбовете. След малко излезе и даде на слугинята си главата на Олоферн, 10а тя я сложи в торбата за храна. Така двете излязоха заедно, както обикновено, за молитва. Но като преминаха през стана, те заобиколиха долината, поеха нагоре по планината към Ветилуя и стигнаха до градските порти.

Завръщането на Юдит във Ветилуя

11 b  Още отдалече Юдит извика към стражата при портите: „Отворете, отворете портите! С нас е Бог, нашият Бог, за да дари още сила на Израил и да сломи враговете, както стори днес.“ 12Щом мъжете в града чуха нейния глас, завтекоха се към градските порти и свикаха старейшините на града. 13Стекоха се всички – малки и големи, понеже съвсем не очакваха тя да се завърне. Тогава отвориха портите, за да влязат, запалиха огън да свети и ги наобиколиха. 14А Юдит се обърна към тях с висок глас: „Прославяйте Господа, прославяйте! Прославяйте Господа, че не лиши от милостта Си народа на Израил, а в тази нощ сломи враговете ни чрез моята ръка.“

15 И тя извади главата от торбата, показа я и им рече: „Ето главата на Олоферн, вожда на асирийската войска, ето и завесата, зад която лежеше мъртво пиян – него Господ погуби чрез женска ръка! 16Безсмъртен си, Господи, Който ме запази по пътя, по който вървях! Защото лицето ми прелъсти Олоферн и му донесе гибел, но той не извърши с мене мръсен и срамен грях.“

17 Целият народ остана изумен и като паднаха на колене, за да се поклонят на Бога, извикаха в един глас: „Благословен си Ти, Боже наш, Който погуби днес враговете на Своя народ!“

18 c  А Озия се обърна към нея и рече: „Благословена си ти, дъще, от Всевишния Бог повече от всички жени на земята! С Негова помощ ти отсече главата на предводителя на враговете ни. 19Твоята надежда завинаги ще остане в сърцата на хората, които се уповават на Божията сила. 20Нека Бог те прослави за вечни времена и да те възнагради с добрини затова, че ти не пожали живота си, когато народът ни беше в беда, а се притече на помощ в нашето злощастие, като вървеше по правия път пред нашия Бог!“И целият народ извика: „Амин! Така да бъде!“
Copyright information for BulCont