Job 17

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

1 Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака. 2Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.

3 Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене? 4Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват. 5Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.

6 a  Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него. 7Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка. 8Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника. 9Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си. 10Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас. 11Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити. 12А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата. 13Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си; 14на гроба ще кажа: „Ти си ми баща“, на червея: „Ти си ми майка и сестра.“ 15Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види? 16Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“
Copyright information for BulCont