Jonah 1

За пророк Йона се споменава още в Четвърта книга на царете14:25, където той пророкува за победата на Израил над Сирия. Там се споменава и името на баща му – Аматий, както и това на града, в който е роден – Гат-Хефер. Това става по време на царуването на Йеровоам II. Следователно написването на книгата може да се отнесе към края на IХ или началото на VIII в. пр. Р. Хр. Смята се, че самият пророк е неин автор, макар че разказът се води от трето лице.

Централната идея в книгата се разкрива около отношенията между Бога и Неговия служител Йона: пророкът получава задача да предаде Божието предупреждение на ниневийците за унищожаването на техния град поради нечестивостта им. Според Йона изискването на Бога е непосилно за него и той решава да се скрие от Бога. Поради това бягство от Божията заповед той едва не загубва живота си. Бог го окуражава, за да изпълни възложението си, и проявява милост към разкаялия се народ на Ниневия. Самият пророк научава един добър урок. Тази книга е по-скоро историческа, отколкото пророческа, стилът и съдържанието ѝ звучат биографично.

Книгата съдържа много важно послание: спасението се отнася за всички хора – за юдеи и за езичници (2:9). Бог приема истинското разкаяние независимо от народността на хората. В Новия Завет Йона е предобраз на Иисус Христос (Мт. 12:38-41; Лк. 11:29-32).

Мисия и бягство

1 a  Ето словото Господне към Йона, сина на Аматий: 2„Стани и иди в големия град Ниневия и възнегодувай против него, защото злото в града стигна чак до Мене.“ 3 b  Йона стана и тръгна към Тарсис, за да избяга от Господа. Слезе в Яфа, където намери кораб, пътуващ за Тарсис. Плати за превоза, качи се на кораба, за да отплава далеч от лицето на Господа.

4 c  Но Господ изпрати силен вятър в морето. Настана голяма морска буря и корабът щеше да се разбие. 5 d  Моряците се изплашиха и всеки завика за помощ към своя бог. За да олекне корабът започнаха да хвърлят товара му в морето. А Йона бе слязъл в дъното на кораба, легнал и заспал. 6Капитанът дойде при него и му каза: „Защо спиш? Стани и призови своя Бог! Може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем.“

7 Казаха помежду си: „Нека хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни сполетя тази беда.“Хвърлиха жребий и той се падна на Йона. 8Тогава го попитаха: „Кажи ни ти, заради когото ни сполетя тази беда, с какво се занимаваш и откъде идваш? От коя страна си и какъв си по народност?“ 9Той им отговори: „Аз съм евреин и се страхувам от Господа, Бог на небесата, Който сътвори морето и сушата.“ 10Тогава моряците много се изплашиха и му казаха: „Защо направи това?“Тъй като те бяха узнали от него, че той бяга от Господа.

11 И го питаха още: „Какво да направим, за да утихне морето, защото то продължаваше да бушува?“ 12Той им отговори: „Вземете ме и ме хвърлете в морето, и то ще се укроти, защото знаем, че заради мен е тази голяма буря.“ 13Моряците продължиха да гребат, за да се върнат на сушата, но не можеха, защото морето все по-силно бушуваше против тях. 14Тогава завикаха към Господа: „О, Господи, нека не загинем заради този човек и това, което правим, не зачитай за проливане на невинна кръв, защото както Ти искаш, така се случва.“ 15И те взеха Йона, хвърлиха го в морето и бурята утихна. 16А моряците твърде много се изплашиха, принесоха жертви и дадоха оброци.
Copyright information for BulCont