Joshua 22

В навечерието на смъртта на Иисус Навин

( 22:1-24:33 )

Благословението на Иисус Навин

1 a  Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината Манасиево племе. Той им каза: 2„Вие изпълнихте всичко, което Господният служител Мойсей ви заповяда и се вслушахте в гласа ми за всичко, което ви заповядах. 3Вие не изоставяхте братята си през цялото време и до този ден точно спазихте заповедта на Господа, вашия Бог. 4И сега Господ, вашият Бог, даде спокойствие на братята ви, както им беше говорил. Върнете се сега и идете в шатрите си, в земята на вашето владение, която Господният служител Мойсей ви беше дал отвъд Йордан. 5Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви даде Господният служител Мойсей: да обичате Господа, своя Бог, да следвате всички Негови пътища, да спазвате заповедите Му, да се държите за Него и да Му служите от цялото си сърце и от цялата си душа.“ 6Тогава Иисус ги благослови и ги изпрати по техния път. И те отидоха по шатрите си.

7На едната половина от Манасиевото племе Мойсей беше дал наследствен дял във Васан, а на другата половина Иисус даде дял с братята му в областта отсам Йордан на запад. Освен това когато Иисус ги отпращаше по шатрите им и ги благослови, 8им каза: „С голямо богатство се връщате по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед, с желязо и с голямо изобилие от дрехи. Поделете плячката от враговете си със сродниците си.“

Жертвеникът при Йордан

9Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе от Израилевите синове се обърнаха и тръгнаха от Силом, който е в ханаанската земя, за да отидат в земята Галаад, земята на Израилевите синове, от своите притежания, в която бяха въведени във владение чрез заповед на Господа чрез Мойсей. 10Когато дойдоха в йорданската околност, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината племе на Манасия изградиха там жертвеник край Йордан – внушителен жертвеник. 11И Израилевите синове чуха да се говори: „Ето синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе изградиха жертвеник срещу ханаанската земя, близо до околността на Йордан, близо до областта на Израилевите синове.“ 12Когато Израилевите синове чуха това, цялата общност на Израилевите синове се събра в Силом, за да отидат на война против тях.

13 b  И Израилевите синове изпратиха Финеес, син на свещеника Елеазар, до синовете на Рувим, до синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя. 14С него бяха десет предводители, по един родоначалник от всички племена на Израил. Всеки беше глава на дома на своите предци. Те бяха от селищата на Израил. 15Те дойдоха при Рувимовите синове, синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя и се обърнаха към тях с думите: 16 c  „Така казва цялата общност на Господа: „Какво е това непокорство, което извършихте срещу Израилевия Бог, отстъпвайки от Господа, като си изграждате жертвеник и се бунтувате против Господа? 17 d  Малко ли ни е престъплението на Фегор, от което не сме се очистили до днес? Това беше наказание върху обществото на Господа. 18И вие днес отстъпвате от Господа! Ако се бунтувате против Господа днес, утре Той ще се разгневи против цялата Израилева общност. 19Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, преминете в земята на владението на Господа, където Господ е разпънал скинията, и влезте във владение сред нас. Обаче не се бунтувайте против Господа! Не се бунтувайте против нас, изграждайки си жертвеник настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог. 20 e  Не извърши ли Заровият син Ахан коварно престъпление спрямо проклетото? И гневът беше върху цялата Израилева общност, въпреки че той беше само един човек. Не погина ли той поради своето беззаконие?“

21Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от Манасиевото племе отговориха на родоначалниците: 22„Бог на боговете е Господ, Бог на боговете е Господ, Той е, Който знае, и Израил ще разбере! Ако се бунтуваме или отстъпваме от Господа, Той няма да ни пощади днес. 23Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа, и ако принасяме върху него всеизгаряния, хлебни жертви или извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ отсъди! 24Наистина сторихме това, изпълнени със страх да не би утре вашите синове да кажат на нашите синове: „Какво общо имате вие с Израилевия Бог?“ 25Господ постави Йордан за граница между нас и вас, синовете на Рувим и Гад. Вие нямате дял в Господа! Вашите синове могат да станат причина нашите синове да не се боят от Господа. 26Затова ние казахме: „Да сторим съобразно нашето положение, като издигнем жертвеник – не за всеизгаряния, нито за други жертви. 27По-скоро той да бъде свидетелство между нас и вас, между нашите потомци след нас да изпълняваме служба на Господа в Негово присъствие с нашите всеизгаряния, нашите други жертви и благодаренията ни.“И утре вашите синове няма да могат да кажат на нашите синове: „Вие нямате дял в Господа.“ 28И ние си казахме: „Когато утре се обърнат към нас или към нашите потомци, ние ще кажем: „Виждате ли подобието на Господния жертвеник, което направиха нашите предци? Той не е за всеизгаряния, нито за други жертви, но за да бъде свидетелство между нас и вас.“ 29Но да бъдем проклети, ако се бунтуваме против Господа или отстъпваме днес от Господа, като изграждаме жертвеник за всеизгаряния, за хлебни жертви и други жертви настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията!“

30Свещеникът Финеес, първенците на общността и Израилевите предводители на области, които бяха с него, чуха това, което казаха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия. Според тях това беше добро. 31Тогава синът на свещеника Елеазар, Финеес, каза на синовете на Рувим, синовете на Гад и на синовете на Манасия: „Днес разбрахме, че Господ е сред нас. Тъй като вие не сте извършили това престъпление против Господа, избавихте Израилевите синове от ръката на Господа.“

32И синът на свещеника Елеазар, Финеес, се върна с първенците от синовете на Рувим и синовете на Гад от галаадската страна в ханаанската земя при Израилевите синове. Те донесоха вестта за случилото се. 33И израилтяните одобриха тази вест. Те благословиха Бога и вече не говореха за тръгване на война против тях, за да унищожат земята, на която живееха синовете на Рувим, и синовете на Гад. 34И синовете на Рувим и синовете на Гад дадоха име на жертвеника: Ед, т.е. свидетелство между нас, че Господ е истинският Бог.
Copyright information for BulCont