Judges 9

Авимелех – син на Гедеон

1 Авимелех, син на Йероваал, отиде в Сихем при ханаанските сродници на майка си и им заговори – на тях и на цялото семейство на майка си: 2„Обявете на всички сихемски жители: „Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всичките седемдесет синове на Йероваал или над вас да владее само един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша плът и кръв“.“ 3Сродниците на майка му известиха на сихемските жители всички тези неща за него. Тогава сърцата на тези жители склониха към Авимелех, защото си казаха: „Той е наш брат.“ 4Тогава му дадоха седемдесет сикли сребро от храма на Ваал-Верит. С тях Авимелех нае хора безделници, които вървяха след него, готови на всичко. 5 a  Той дойде в дома на баща си в Офра и изкла върху един камък братята си, седемдесетте синове на Йероваал. Само Йотам, най-малкият син на Йероваал, оцеля, защото се беше скрил. 6 b  Тогава се събраха всички жители на Сихем и на Мило, отидоха при дъба, който се намира до Сихем, и помазаха за цар Авимелех.

7 За всичко това бе известено на Йотам. Тогава той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и викна към тях с висок глас: „Чуйте ме, вие, сихемски жители, за да чуе и вас Бог! 8Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: „Стани ни цар.“ 9 c  Но маслината отговорила: „Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“ 10Тогава дърветата казали на смокинята: „Ела ти да ни станеш цар.“ 11Смокинята им казала: „Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?“ 12След това дърветата казали на лозата: „Ела ти да ни станеш цар.“ 13 d  Лозата им отговорила: „Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“ 14Накрая всички дървета казали на тръна: „Ела ти да ни станеш цар.“ 15А трънът казал на дърветата: „Ако наистина ме помазвате за цар над вас, тогава елате да си отдъхнете под сянката ми. Иначе огън ще излезе от тръна и ще изгори ливанските кедри.“

16 И така, вие постъпихте ли истински и справедливо, когато помазахте Авимелех за цар, постъпихте ли добре с Йероваал и рода му – според заслугите му ли постъпихте? 17Баща ми воюва за вас, постави в опасност живота си и ви освободи от властта на мадиамците. 18А вие сега сте въстанали против дома на баща ми и изклахте върху един камък седемдесетте му синове, и помазахте за цар над сихемските жители Авимелех, сина на робинята му, само защото е ваш съплеменник. 19Ако днес постъпихте истински и справедливо с Йероваал и с рода му, тогава радвайте се на Авимелех и нека той да ви се радва. 20 e  Ако ли не – нека огън да излезе от Авимелех и да изгори всички вас, жителите на Сихем и на Мило; така също да излезе огън от жителите на Сихем и на Мило и да изгори Авимелех.“ 21Когато Йотам свърши да говори, побягна от брат си Авимелех, отиде в Беер и остана да живее там.

22 Когато Авимелех беше цар на Израил в продължение на три години, 23Бог изпрати дух на вражда между него и жителите на Сихем, така че те се настроиха против Авимелех. 24Така наказанието за насилието, извършено над седемдесетте синове на Йероваал, застигна брат им Авимелех, който ги изкла, както и сихемските жители, които го подкрепиха да изколи братята си. 25Сихемските жители поставиха по планинските върхове засади против него и обираха всеки, който минаваше край тях по пътя. За това беше съобщено на Авимелех.

26 В Сихем пристигна и Гаал, син на Евед, заедно с братята си. Те заминаха за Сихем и сихемските жители се довериха на него. 27И като излязоха на полето, беряха гроздето си, тъпчеха го в линове, веселяха се и отиваха в дома на своя бог. Тук те ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелех. 28 f  Тогава Гаал, син на Евед, каза: „Кой е Авимелех и какво е Сихем, че да им слугуваме? Той е син на Йероваал, а Зевул е негов управител. По-добре служете на потомците на Емор, баща на Сихем, а на него защо да служим? 29Защо не беше този народ под моя власт – аз бих прогонил Авимелех.“На Авимелех бе наредено: „Свикай войската си и потегли на бой!“

30 Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, син на Евед, и се разгневи силно. 31Той изпрати тайно пратеници при Авимелех да му кажат: „Гаал, син на Евед, заедно с братята си е дошъл в Сихем, и ето те настройват града против тебе. 32Затова стани през нощта – ти и мъжете, които са с тебе, и постави засада по полето. 33А сутринта, на изгрев слънце, стани рано и нападни града. А когато Гаал и мъжете, които са с него, тръгнат на бой срещу тебе, тогава постъпи с тях, както намериш за добре.“

34 Авимелех стана през нощта заедно с всички мъже, които бяха с него, и поставиха в засада четири дружини при Сихем. 35Когато Гаал, син на Евед, тръгна на бой и застана при градските порти, Авимелех и мъжете, които бяха с него, излязоха от засадата. 36Гаал, като видя хората, каза на Зевул: „Ето хора се спускат от върховете на планините.“Зевул му отговори: „Сянката на планините ти се привижда като хора.“ 37Гаал пак му каза: „Ето хора се спускат от височините и един отряд идва откъм дъба на вълшебниците.“ 38А Зевул му заяви: „Къде е сега самохвалството ти, когато ти заявяваше: „Кой е Авимелех, че да му слугуваме?“Ето това са онези мъже, които ти презираше; тръгни сега и се бий с тях.“ 39Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и влезе в бой с Авимелех. 40Авимелех започна да го преследва. Той успя да се спаси от него, но мнозина паднаха убити чак до самите градски порти. 41Авимелех се върна в Арум и се спря там, а Зевул прогони Гаал и братята му от Сихем.

42 На другия ден мъжете на Сихем потеглиха към полето. Когато съобщиха това на Авимелех, 43той взе своите хора, раздели ги на три отряда и ги постави в засада на полето. Когато видя, че хората са потеглили от града, нападна ги и ги изби. 44Авимелех тръгна на бой заедно с отряда, който беше при него. Те застанаха при градските порти, а другите два отряда нападнаха всички, които бяха по полето, и ги избиха. 45Авимелех се сражава с града през целия ден, превзе го, изби жителите му, разруши града и го посипа със сол.

46 g  Като чуха това, всички, които се намираха в крепостта на Сихем, отидоха в крепостта на капището на Ваал-Верит. 47Известено беше на Авимелех, че там са се събрали всички, които бяха в крепостта на Сихем. 48Тогава Авимелех отиде на планината Селмон, сам той и всички мъже, които бяха заедно с него. Авимелех взе със себе си брадва, насече вейки от дърветата, постави ги на плещите си и каза на своите хора, които бяха заедно с него: „Каквото видяхте, че направих – направете го веднага и вие като мене.“ 49 h  И така, всеки от неговите хора насече вейки, тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги при крепостта и с тях я изгориха. Загинаха всички, които бяха в крепостта на Сихем – около хиляда мъже и жени.

50 После Авимелех отиде в Тевец, обсади го и го превзе. 51Сред града имаше здрава крепост. Там намериха убежище всички мъже и жени – всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на крепостта. 52Авимелех дойде до крепостта, заобиколи я и се приближи до вратата на крепостта, за да я изгори с огън. 53 i  Тогава една жена хвърли воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа. 54 j  Авимелех веднага повика оръженосеца си и му заповяда: „Бързо изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: „Жена го уби.“Оръженосецът му го прободе и той умря. 55Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, всички се разотидоха по родните си места. 56 k  Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което той извърши на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57Бог също въздаде и на сихемските жители за всичките им злодеяния. Така ги постигна проклятието на Йотам, син на Йероваал.
Copyright information for BulCont