Luke 10

Изпращане на седемдесет ученици

Мт. 9:37-38

1 a  След това Господ избра и други седемдесет
10:1 В някои ръкописи: „седемдесет и двама“.
ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде.
2 c  Тогава им рече: „Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3 d  Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци. 4 e  Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте! 5И в която къща влезете, най-напред казвайте: „Мир на тази къща.“ 6И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас. 7 f  Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща. 8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат. 9Изцелявайте болните в него и им казвайте: „Приближи се до вас Божието царство.“ 10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по улиците му и кажете: 11 g  „Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.“ 12 h  Затова ви казвам: за Содом ще бъде по-леко в онзи ден
10:12 Т.е. в деня на съда.
, отколкото за този град.

Упреци към непокаялите се градове

Мт. 11:20-24

13 j  k  Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. 14Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас. 15 l  И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш!

16 m  Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“

Завръщане на седемдесетте ученици

17 Седемдесетте
10:17 В някои ръкописи: „седемдесет и двама“.
ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“
18 o  А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица. 19 p  Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди. 20Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“

Радостта на Иисус Христос

Мт. 11:25-27 ; 13:16-17

21 q  В същия час Иисус се зарадва духом
10:21 В някои ръкописи: „изпълнен със Светия Дух“.
и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“
22 s  И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“

23 t  И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате. 24Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“

Най-голямата заповед

Мт. 22:34-40 ; Мк. 12:28-34

25 u  v  И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ 26А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“ 27 w  Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ 28 x  Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“

Притча за добрия самарянин

29 Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“

30 Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина. 32Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина. 33Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили, 34и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“ 36И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“ 37Той отговори: „Който прояви милост към него.“Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“

При Марта и Мария

38 И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39 y  Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“ 41Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“
Copyright information for BulCont