Psalms 141

(140)

Молитва на верния в скръбен ден

1 Псалом на Давид. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене;
чуй моя глас, когато Тебе призовавам!
2 a  Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян;
издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва.
3 Господи, постави стража на устата ми,
пази вратата на устните ми;
4 не насочвай сърцето ми към лоша дума,
за да върша безсмислени дела на неправда
с хора, които правят зло,
и няма да вкуся от техните трапези.
5 b  Накаже ли ме праведникът – това е милост;
изобличи ли ме – това е най-добър елей, който
главата ми няма да отхвърли,
защото и моята молитва е винаги против техните злини.
6 Техните управници бяха захвърлени в скалисти места
и чуха думите ми, защото са приятни.
7 Нашите кости са разпръснати като разцепени
и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята.
8 Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми;
в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми!
9 Запази ме от уловките на капани, поставени за мене,
от клопките на онези, които правят злини.
10 Неправедните нека паднат в собствените си мрежи,
докато аз единствен ще премина.
Copyright information for BulCont