Tob 1

Книгата на Товит се съдържа в старогръцкия и в други преводи на Библията и е неканонична. Своето име е получила от собственото име на описания в нея главен персонаж Товит – благочестив израилтянин от Невталимовото племе, взет в плен от асирийския цар Енемесар и живеещ в Ниневия. Тя не се е запазила в своята оригинална форма.

Условно книгата може да бъде разделена на три части: 1. Благополучие и нещастие, постигнали Товит и Сара (гл. 1 – 3). 2. Ангел Рафаил оказва помощ на Товит, Товия и Сара (гл. 4 – 12). 3. Епилог – благодарствена молитва на Товит към Бога (гл. 13 – 14). Книгата съдържа историята на праведния юдеин Товит и на неговия син Товия по време на пленничеството на израилтяните. Товит е преследван и живее в лишения, защото помага на сънародниците си, които преживяват тежка тирания. При нещастен случай той ослепява. През това време млада юдейка на име Сара преживявала свои лични несполуки и също е търсила съдействието на Бога срещу злия дух, който погубил един след друг седмината ѝ съпрузи през брачните нощи. Чрез ангел Рафаил Бог помага и на двамата. Товит изпраща сина си Товия да вземе от негов приятел оставените за съхранение сребърни таланти. Рафаил приема образа на Азария и изпълнява функцията на спътник предводител на Товия. Чрез указанието на Рафаил Товия благополучно се сгодява за Сара – негова близка родственица, завръща се у дома и излекува слепия си баща.

Съдържанието на книгата разказва за изпитанията и щастието на богобоязливия израилтянин, който се показва като добър и съвестен изпълнител на закона и милосърден към страдащите сънародници. Заради човеколюбието и високите му добродетели Бог чрез ангел Рафаил му възстановява зрението и богатството. Книгата е написана от Товит или от член на семейството по време на вавилонския плен. Тя е приета от Православната църква, а в други църкви се използва в богослужебната практика.

Значението на книгата се основава на нейната историческа ценност. Отделни нейни факти съответстват на други в старозаветни или исторически безспорни сведения, както и на нравоучителни цели.

Въведение

1 Книга за историята на Товит, сина на Товиил, син на Ананиил, син на Адуил, син на Гаваил, от рода на Асиил, от Нефталимовото племе, 2 a  взет в плен по времето на асирийския цар Енемесар от Тисва, която се намира южно от Нефталимския Кидиос – град в Галилея отвъд Асир.

Животът на Товит до пленяването му

3 Аз, Товит, през всичките дни на живота си вървях по пътя на истината и правдата и сторих много добрини на своите братя и на своя народ, които бяха дошли заедно с мене в Ниневия, в страната на асирийците. 4Още докато бях момче и живеех в страната си – земята на Израил, цялото племе на моя отец Нефталим се отдели от храма в Йерусалим, избран от всички племена на Израил за принасяне на жертви там. Този храм, осветен като жилище на Всевишния, беше съграден за всички поколения за вечни времена. 5 b  И както всички отделили се племена, така и родът на моя баща Нефталим принасяше жертва на Ваал – юница.

6 c  d  Аз пък често ходех сам на празниците в Йерусалим, както с вечна сила повелява законът на всички израилтяни; носех първите плодове, десятъците от произведеното и овча вълна от първото стригане 7 e  и давах това на свещениците – Аароновите синове, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Йерусалим; втория десятък продавах и всяка година ходех и го харчех в Йерусалимския храм; 8а третия давах на когото беше необходимо, така както ми нареждаше Девора, майката на моя баща, понеже след неговата смърт останах сирак. 9А когато станах мъж, взех за жена Ана, от рода на баща ни, и добих от нея Товия.

Пленничеството на Товит

10 По време на пленничеството ми в Ниневия всички мои братя и мои сънародници ядяха от ястията на езичниците. 11Аз обаче избягвах да ям от тях, 12защото помнех Бога с цялата си душа. 13 f  И Всевишният ме дари с милост и благоволение пред Енемесар и аз станах придворен доставчик. 14Ходих и до Мидия и в мидийския град Рага оставих у Гаваил, брата на Гаврия, десет таланта сребро на съхранение. 15Но когато Енемесар умря, на негово място се възцари синът му Сенахирим и пътищата станаха несигурни, а аз вече не можех да ходя в Мидия.

16 По времето на Енемесар аз сторих много добрини на своите братя: 17 g  на гладните давах хляба си, на голите – дрехите си, а когато виждах някого от своя народ умрял и хвърлен зад стените на Ниневия, погребвах го.

18 Тайно погребвах и онези, които цар Сенахирим убиваше, когато с бягство се върна от Юдея. А той изби мнозина в яростта си и търсеха труповете им, но не ги намираха. 19 h  Но един ниневиец ме издаде на царя, че ги погребвам. И затова се скрих. А щом узнах, че ме търсят, за да ме убият, уплаших се и избягах от града. 20Тогава разграбиха целия ми имот и не ми остана нищо друго освен жена ми Ана и сина ми Товия.

21 i  Но не минаха и петдесет дена и Сенахирим беше убит от двамата си синове. Те обаче избягаха в планината Арарат, а на негово място се възцари синът му Сахердон, който назначи Ахиахар, сина на моя брат Анаил, да се грижи за сметките и за цялостния ред в страната. 22И понеже Ахиахар се застъпи за мене, аз се завърнах в Ниневия. Ахиахар пък беше и виночерпец, и пазител на печата, и управител, и ковчежник. Затова Сахердон му отреди второто място в държавата; а той беше мой племенник.
Copyright information for BulCont