Tob 14

Последните думи на Товит

1 Така завърши Товит възхалата си към Бога. 2Той беше на петдесет и осем години, когато изгуби зрението си, и след осем години отново прогледа. Непрестанно беше милостив и продължаваше да благоговее пред Господа Бога и да Го прославя.

3 a  Когато остаря твърде много, Товит повика сина си и децата му и му рече: „Синко, аз вече съм стар и е време да си отида от този свят. Вземи децата си 4 b  и тръгни за Мидия, защото вярвам в думите на пророк Йона, че Ниневия ще бъде разорена. А в Мидия за известно време ще има мир. Нашите братя ще бъдат прогонени от благословената земя и пръснати навред по света. Йерусалим ще запустее, а Божият дом там ще бъде изгорен и години наред ще остане пуст.

5 c  Но Бог пак ще ги помилва и ще ги върне в земята им. И те ще издигнат храм, но не като предишния, докато се изпълни определеното време. 6 d  Всички народи ще се обърнат към истинския Господ Бог, ще благоговеят пред Него, ще заровят идолите си в земята 7и всички те ще благославят Господа. А Неговият народ ще прославя Бога и Господ ще въздигне Своя народ. Ще се радват всички, които истински и праведно обичат Господа Бога, и ще бъдат милостиви към нашите братя.

8 А сега, сине, напусни Ниневия, защото ще се изпълни всичко, което е говорил пророк Йона. 9Но ти съблюдавай Закона и заповедите, бъди милостив и справедлив, за да ти е добре! 10Погреби ме, както подобава, и майка си с мене. И не оставайте повече в Ниневия! Синко, виж какво стори Аман с Ахиахар, който го възпита, как от светлината го отведе сред мрака и как му се отплати! Но Ахиахар беше спасен, а онзи получи заслуженото – слезе във вечния мрак. Манасия беше милостив и беше спасен от примката на смъртта, която му бяха поставили. Аман пък попадна в примката и загина. 11Така че виждаш, сине, какво прави милосърдието и как справедливостта спасява!“И като изрече тези думи, Товит издъхна в леглото. Той беше на сто петдесет и осем години и синът му го погреба с почести.

Последните години от живота на Товия

12 e  Когато умря Ана, той я погреба до баща си. След това Товия отиде с жена си и децата си в Екбатана при тъста си Рагуил. 13Уважаван от всички, доживя дълбока старост, погреба с почести тъста и тъщата си и наследи имота им, както и имота на баща си Товит. 14Товия умря на сто двадесет и седем години в Екбатана Мидийска. 15Но преди да умре, той чу за гибелта на Ниневия, завладяна от Навуходоносор и Асуир, и преди смъртта си беше радостен заради наказанието на Ниневия.
Copyright information for BulCont