Tob 2

Ослепяването на Товит

1 Когато си дойдох у дома и жена ми и синът ми Товия бяха отново върнати при мене на Петдесетница, светата седмица на седмиците, поднесоха ми богат обяд и аз седнах на трапезата. 2Като видях многото ястия, казах на сина си: „Иди и ако намериш в недоимък някого от нашите братя, останал верен на Господа, доведи го! Аз ще те почакам.“ 3Той се върна и рече: „Татко, един от нашите сънародници е захвърлен, удушен на площада.“ 4Тогава аз още преди да започна да ям, бързо излязох и до залез слънце го прибрах в едно жилище. 5Като се върнах, измих се и ядох хляба си, обзет от тъга. 6 a  Тогава си спомних думите на пророка Амос: „Празниците ви ще се превърнат в скръб и всяко веселие – в сълзи.“ 7И заплаках.

А щом слънцето залезе, отидох, изкопах гроб и погребах мъртвия.
8 b  Съседите ми наоколо се присмиваха и говореха: „Никак не го е страх, че ще бъде убит за тази работа. Веднъж вече трябваше да бяга, а ето пак погребва мъртви!“ 9След като го погребах, върнах се същата нощ и понеже бях нечист, легнах да спя до стената на двора, без да покрия лицето си. 10 c  Но не бях забелязал, че на стената има врабчета. И когато отворих очи, пресни изпражнения от врабчетата попаднаха върху тях и в очите ми се появиха бели петна. И отидох при лекари, но те не ми помогнаха. За прехраната ми се грижеше Ахиахар, преди да замине в Елимаида.

Обидата към благочестивия Товит

11 А жена ми Ана предеше вкъщи вълна 12и я даваше на търговци. Те пък ѝ плащаха, а веднъж към заплатата ѝ дадоха козле. 13Когато се върна и козлето заврещя, аз я попитах: „Откъде е това козле, да не би да е откраднато? Върни го на когото е, защото не е позволено да се яде крадено!“ 14 d  Тя отвърна: „Подариха ми го към заплатата.“Аз не ѝ повярвах и, почервенял от гняв, настоявах да го върне на когото е. Но тя ми възрази: „А какво спечели ти с твоето милосърдие и праведност? Вижда се какво ти донесоха!“
Copyright information for BulCont