Wis 18

1 a  За Твоите праведни обаче грееше ярка светлина; онези чуваха гласовете им, но макар и да не виждаха лицата им, наричаха ги блажени, защото не изпитваха страдания. 2А за това, че не им отмъщаваха за сторените неправди, те благодаряха и искаха прошка за предишната си враждебност.

3 b  Вместо мрак Ти даде на Своите горящ огнен стълб за водач по незнайния път и благосклонно слънце за славното им странстване. 4 c  А враговете Ти заслужено бяха лишени от светлина и затворени в мрак, защото и те държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да бъде дадена на света нетленната светлина на Закона.

Шеста разлика

5 d  Когато решиха да избият децата на праведните, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца, а самите тях всички погуби в буйната вода. 6 e  На нашите предци бе предизвестено за онази нощ, за да бъдат спокойни, след като добре знаят на какви клетвени обещания са се доверили. 7И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, така и гибелта на враговете, 8защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призовал.

9 Благочестивите деца на добрите извършваха незабелязано жертвоприношението, като единодушно приеха божествен закон праведните да участват еднакво и в благата, и в опасностите и още оттогава пееха хвалебните песни на предците. 10 f  А от противната страна отекваха нестройният вик на враговете и воплите над оплакваните деца. 11С една и съща присъда бяха наказани и робът, и господарят. Еднакво страдаха и обикновеният човек, и царят – 12 g  всички имаха безброй мъртъвци от еднаква смърт. Живите не стигаха, за да ги погребат, защото в един миг бе погубено най-достойното им поколение. 13 h  И онези, които заради вълшебствата не вярваха в нищо, при гибелта на първородните си синове признаха, че този народ е син на Бога.

14 Когато дълбоко мълчание обгръщаше всичко и нощта бе достигнала до средата на своя ход, 15 i  Твоята всесилна дума слезе като страшен воин от небето от царствените Ти престоли сред обречената на гибел земя. 16 j  Тя носеше остър меч – Твоята неотменима заповед, и като се изправи, изпълни всичко със смърт. Стъпила върху земята, тя докосваше небето. 17 k  Внезапно ужасни видения смутиха съня им и ги връхлетяха ненадейни страхове. 18Тогава, поразени – един тук, друг там, полуживи, те разкриваха причината за своята смърт. 19Защото сънищата, които бяха ги смутили, им предсказаха това, за да не загинат, без да знаят защо търпят страдания.

20 l  m  Смъртното изпитание не отмина и праведните и много от тях загинаха в пустинята. Но този гняв не трая дълго, 21 n  защото един безукорен мъж побърза да ги защити с оръжията на своето служение – молитва и кадене за умилостивяване. Той въстана против гнева и сложи край на бедствието, като показа с това, че е Твой слуга. 22Той надви яростта не с телесна мощ, нито със силата на оръжието, а покори със слово Онзи, Който отрежда наказание, като припомни клетвените обещания и завети на предците. 23И когато мъртвите лежаха вече на купове един върху друг, той застана по средата, спря гнева и пресече пътя му към живите. 24 o  Върху дългата му до земята дреха бе изобразен целият свят, върху четирите реда скъпоценни камъни стояха славните имена на предците, а Твоето величие – върху диадемата на главата му. 25Пред това отстъпи унищожителят и от това се уплаши. Защото този гняв бе достатъчно изпитание.
Copyright information for BulCont