Wis 2

1 a  И като разсъждаваха погрешно, те си казваха: „Кратък и тъжен е нашият живот и за човека няма лек против смъртта, нито кой да го измъкне от ада. 2Случайно сме се родили, а после ще бъдем, сякаш не сме съществували. Диханието в ноздрите ни е като дим, а разумът ни – като искра от биенето на сърцето ни; 3угасне ли тя, тялото ни ще стане на пепел, а дъхът ни ще се разпръсне като нежен полъх. 4 b  И с времето името ни ще се забрави и никой няма да си спомня за делата ни. Животът ни ще премине като следа от облак и ще се разсее като мъгла, разпръсната от лъчите на слънцето и чезнеща под топлината му. 5 c  Защото нашият живот се изнизва като сянка и няма връщане след смъртта ни: положен е печат и никой не се завръща.

6 d  e  Затова нека да опитваме житейските блага и да се ползваме от този свят, както от порива на младостта; 7да се наситим на великолепно вино и благоухания и пролетният цвят да не ни отмине; 8да се увенчаем с цветове от рози, преди да са увехнали. 9Никой от нашите да не се лиши от участие в буйствата ни, навред да оставим следи от веселбата си, защото това ни се полага и такъв е нашият жребий.

10 f  Да угнетяваме бедния праведник, да не жалим вдовиците и да не ни трогват отдавна побелелите коси на стареца. 11Нека нашата сила определя кое е справедливо, защото безсилието се оказва безполезно. 12 g  h  Да приготвим засада за праведния, защото той ни е безполезен, противопоставя се на делата ни, обвинява ни в грехове против закона и ни упреква, че сме изменили на възпитанието си; 13 i  заявява, че има познание за Бога, и нарича себе си дете на Господа. 14Той ни изобличава за нашите помисли, тежко ни е дори да го гледаме, 15 j  понеже животът му не е като на другите и пътищата му са различни. 16За него ние сме измамници и той страни от пътищата ни като от нечистотия. Облажава края на праведните след смъртта им и надменно смята Бога за свой баща. 17Нека видим дали са верни думите му и да опитаме да разберем какъв ще бъде краят му! 18Ако наистина този праведник е Божий син, Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете му. 19 k  Да го подложим на обиди и мъчения, за да опознаем кротостта му и да проверим търпението му! 20 l  Да го осъдим на позорна смърт, щом като, според думите му, имало кой да се погрижи за него!“

21 Такива неща си мислеха те, но се измамиха, защото порокът им ги беше заслепил 22и не узнаха Божиите тайни, не се надяваха, че ще има награда за благочестието, нито очакваха да има отличие за непорочните души. 23 m  Бог създаде човека за нетление и го направи образ на Своето вечно битие, 24 n  но поради завистта на дявола смъртта дойде на този свят и я вкусват онези, които са на негова страна.
Copyright information for BulCont