Zechariah 7

Осъждане на неискрения пост и потисничеството

1 Ето словото на Господа към Захария през четвъртата година на цар Дарий, на четвъртия ден от деветия месец, месец хаслев. 2Тогава Ветил прати Сарацер и Регелмелех и хората му да се помолят пред Господа 3и да попитат свещениците, които са в дома на Господа Вседържителя, и пророците: „Да плача ли в петия месец и да постя ли, както правих това вече толкова много години?“ 4И ето словото на Господа Вседържителя към мене: 5„Кажи на целия народ на тази страна и на свещениците: когато вие постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, нима вие за Мене постехте? 6И когато ядете и пиете, нима не ядете и не пиете за себе си? 7Не са ли това думите, които Господ прогласи чрез предишните пророци, когато Йерусалим беше още населен и благоденстваше заедно с околните градове и когато имаше поселение на юг и в низината?“

8 Ето словото на Господа към Захария: 9 a  „Така казва Господ Вседържител: „Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание към брат си! 10 b  Не притеснявайте вдовицата и сирачето, пришълеца и сиромаха и не мислете зло един на друг в сърцата си!“ 11 c  Но те не искаха да се вслушат, проявиха упорство и си запушиха ушите, за да не чуват. 12Дори сърцата им се вкамениха, за да не слушат закона и думите, които Господ Вседържител беше пратил посредством Своя Дух чрез предишните пророци; затова и дойде големият гняв на Господ Вседържител. 13И стана така: както Той викаше, а те не слушаха, така и те викаха, но Аз не ги слушах, казва Господа Вседържителя. 14 d  Аз ги разпръснах сред всички народи, които те не познаваха. Тази страна след тях запустя, човешки крак не стъпваше там и те превърнаха плодородната земя в пустиня.“
Copyright information for BulCont