1 Kings 1

1К огато цар Давид остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли.

2 Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар-господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него, – и ще бъде топло на нашия цар-господар.

3 a  И търсиха по всички Израилски предели хубава девица, и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя.

4 Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна.

5 b  Адония, син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци.

6 c  Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома.

7 d  И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония.

8 e  Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония.

9 f  И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя.

10 А пророк Натана и Ванея, и онези юнаци и брата си Соломона не покани.

11 g  Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломонова майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това?

12 Сега, ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона.

13 h  Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки: син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония?

14 И ето, докле още говориш там с царя, ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи.

15 Вирсавия отиде при царя в спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше.

16 Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш?

17 i  Тя му отговори: господарю мой, царю! Ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Соломон ще царува подир мене и той ще седне на моя престол.

18 А сега ето, Адония се прогласил за цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.

19 Той заклал много волове, телци и овци и поканил в сички царски синове, свещеник Авиатара и. военачалника Иоава; а Соломона, твоя раб, не поканил.

20 Но цар си ти, господарю мой, и към тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него.

21 Инак, кога моят господар, царят, почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Соломона.

22 Докле тя още говореше с царя, дойде и пророк Натан.

23 j  Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи.

24 И Натан каза: господарю мой, царю! казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седне на моя престол?

25 k  Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония!

26 А мене, твоя раб, свещеник Садока, Иодаевия син Ванея и твоя раб Соломона не покани.

27 Не е ли станало това по волята на моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него?

28 Отговори цар Давид и рече: повикайте ми Вирсавия. Тя влезе и застана пред царя.

29 l  Царят се кълнеше и думаше: жив Господ, Който е избавял душата ми от всяка беда!

30 m  Както ти се клех в Господа, Бога Израилев, думайки, че син ти Соломон ще царува след мене и той ще седне на престола ми вместо мене, – тъй ще и направя това днес.

31 Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!

32 И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя.

33 n  И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион,

34 o  нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон!

35 p  След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд на Израиля и на Иуда.

36 q  Ванея, Иодаев син, отговори на царя и каза: амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар:

37 както Господ беше с моя цар-господар, тъй да бъде Той и със Соломона и да възвеличи престола му повече от престола на моя господар, цар Давида!

38 r  Тогава свещеник Садок, пророк Натан, Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Соломона на цар Давидовото муле и го поведоха към Гион.

39 s  И свещеник Садок взе рог с елей от скинията и помаза Соломона. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее цар Соломон!

40 И целият народ придружаваше Соломона и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от виковете му.

41 И чу Адония и всички поканени от него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от какво е тоя шум на вълнуващия се град?

42 t  Докле още говореше, дойде Ионатан, син на свещеник Авиатара. И Адония каза: влез, ти си честен човек и носиш добра вест.

43 Ионатан отговори и рече на Адония: да, нашият господар, цар Давид, постави Соломона за цар;

44 u  и царят изпрати с него свещеник Садока, пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на царското муле;

45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето от какво е шумът, който чувате.

46 И Соломон вече седна на царския престол.

47 v  А царските служители идваха да поздравят нашия господар, цар Давида, думайки: твоят Бог да прослави името на Соломона повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя престол. И царят се поклони от леглото си

48 и каза тъй: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол и моите очи виждат това.

49 Тогава всички поканени у Адония се уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си.

50 w  Адония пък, като се боеше от Соломона, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.

51 x  И обадиха на Соломона, думайки: ето, Адония се бои от цар Соломона, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и казва: нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да убие с меч своя раб.

52 y  И Соломон каза: ако той бъде честен човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него лукавство, ще умре.

53 И (цар) Соломон прати, та го доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломона. А Соломон му каза: иди у дома си.
Copyright information for BulOrth