1 Samuel 17

1 a  Ф илистимци събраха войските си за война, събраха се в Сокхот, що е в Иудея, и разположиха стан между Сокхот и Азек в Ефес-Дамим.

2 А Саул и израилтяните се събраха и разположиха стан в дъбовата долина и се приготвиха за война против филистимци.

3 И застанаха филистимци от едната страна на планината, и израилтяните от другата страна на планината, а между тях беше долината.

4 b  И от филистимския стан се изстъпи едноборец, по име Голиат, от Гет; на ръст шест лакти и педа.

5 c  На главата му имаше меден шлем; и облечен бе той в люспеста броня, и бронята тежеше пет хиляди сикли мед;

6 на нозете му имаше медни ногавици и на плещите му – меден щит;

7 и топорището на копието му беше като тъкашко кросно, а самото му копие – от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец.

8 И застана той и викна към израилските полкове, думайки им: защо сте излезли да воювате? Не съм ли аз филистимец, а вие роби Саулови? Изберете си един човек, и нека слезе при мене;

9 ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите.

10 d  Каза още филистимецът: днес ще посрамя полковете израилски; дайте ми човек, и ние ще се бием двама.

11 И Саул и всички израилтяни чуха тия думи на филистимеца, и много се уплашиха и ужасиха.

12 e  Давид беше син на ефратеца от Витлеем Иудин, на име Иесей, който имаше осем сина; в дните на Саула тоя човек достигна старост и беше най-стар между мъжете.

13 f  Тримата по-големи Иесееви синове отидоха със Саула на война; имената на тримата му синове, които отидоха на война, бяха: най-големият се казваше Елиав, вторият след него – Аминадав, и третият Сама;

14 g  Давид беше най-малък. Тримата поголеми отидоха със Саула,

15 h  а Давид се бе върнал от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем.

16 Оня филистимец излазяше сутрин и вечер и се показваше четирийсет дена.

17 И Иесей рече на сина си Давида: вземи за братята си ефа печено жито и тия десет хляба и ги занеси по-скоро в стана при братята си;

18 а тия десет пити сирене занеси на хилядоначалника и разпитай за здравето на братята и узнай за нуждите им.

19 Саул и те и всички израилтяни се намираха в дъбовата долина и се готвеха за боя с филистимци.

20 Давид стана сутринта рано, остави овците на пазач и, като взе товара, тръгна, както му бе заповядал Иесей; и дойде при колите, когато войската бе наредена и с вик се готвеше за бой.

21 Тогава израилтяни и филистимци се разположиха войска срещу войска.

22 Давид остави товара си при пазача на колите, затече се в редовете, дойде и попита братята си за здравето.

23 i  И ето, когато той се разговаряше с тях, едноборецът, комуто името беше Голиат, филистимец от Гет, излиза от редовете филистимски и казва ония думи, и Давид ги чу.

24 И всички израилтяни, като виждаха тоя човек, избягаха от него и много се бояха.

25 И израилтяните казваха: видите ли тоя човек, който излиза? Той излиза, за да хули Израиля; да би го някой убил, царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен у Израиля.

26 j  И Давид рече на ония, които стояха с него: какво ще сторят на оногова, който убие тоя филистимец и снеме позора от Израиля? Защото, кой е тоя необрязан филистимец, дето тъй хули войнството на живия Бог?

27 И народът му каза същите думи, като прибави: ето, това ще сторят на оня човек, който го убие.

28 k  Елиав, най-големият брат на Давида, чу, що говореше той с народа, и се разсърди Елиав на Давида и рече: защо си дошъл тук и на кого остави малкото ония овци в пустинята? Зная аз твоето големство и твоето лошо сърце; ти си дошъл да гледаш боя.

29 И рече Давид: та какво съм сторил? не са ли това само думи?

30 И се отвърна от него към другиго и говореше същите думи, и народът му отговаряше, както попреди.

31 Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги обадиха на Саула, и той го повика.

32 И рече Давид на Саула: нека никой не пада духом пред тогова; твоят раб ще отиде и ще се бори с тоя филистимец.

33 А Саул отговори на Давида: не можеш отиде против тоя филистимец да се бориш с него, защото ти си още момче, а той е войник още от младини.

34 l  Тогава Давид рече на Саула: твоят раб пасеше бащините си овци, и когато се случваше да дойде лъв, или мечка, и отвлечеше овца от стадото,

35 аз се спущах подире му, нападах го и отнемах я от устата му; ако пък той се хвърляше върху ми, аз го хващах за космите, удрях го и го убивах;

36 лъв и мечка е убивал твоят раб, и с тоя необрязан филистимец ще стане същото, както с тях, понеже хули войнството на живия Бог. (Не бива ли да ида и да го поразя, за да снема хулите от Израиля? Защото кой е тоя необрязан?)

37 m  Давид рече още: Господ, Който ме избавяше от лъва и мечката, ще ме избави от ръцете на тоя филистимец. И рече Саул на Давида: иди, нека Господ бъде с тебе.

38 Саул облече Давида с дрехите си, тури на главата му меден шлем и му надяна броня.

39 Давид запаса меча му върху дрехите и се опита да ходи, понеже никога не бе ходил с такова въоръжение. И Давид рече на Саула: не мога да ходя с това, не съм навикнал. И сне Давид всичко това от себе си.

40 И взе в ръка тоягата си, избра си пет гладки камъчета от потока, и ги тури в овчарската торбичка, която беше с него; и с торбичка и с прашка в ръка излезе срещу филистимеца.

41 Излезе и филистимецът, като отиваше и се приближаваше към Давида, и отпреде му вървеше оръженосецът.

42 n  Погледна филистимецът и, като видя Давида, с презрение го изгледа, понеже беше млад, рус и хубавец.

43 Филистимецът рече на Давида: защо си тръгнал срещу ми с тояга (и с камъни) ? нима съм куче? (Давид отговори: не, а по-долен от куче.) Тогава филистимецът прокле Давида с боговете си.

44 o  И филистимецът рече на Давида: приближи се до мене, и ще дам тялото ти на птиците небесни и на зверовете полски.

45 p  А Давид отговори на филистимеца: ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида против тебе в името на Господа Саваота, Бога на Израилевото войнство, което ти оскърбяваш;

46 q  сега ще те предаде Господ в ръката ми, и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти, и ще дам (твоя труп и) труповете на филистимската войска на птиците небесни и зверовете земни, и цяла земя ще узнае, че има Бог у Израиля;

47 r  и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ, защото това е война на Господа, и Той ще ви предаде в ръцете ни.

48 Когато филистимецът се изправи и взе да пристъпя и се приближава към Давида, Давид бързо се затече към мястото на битката срещу филистимеца.

49 s  И бръкна Давид с ръка в торбичката, извади оттам един камък и хвърли с прашката, та удари филистимеца в челото, тъй че камъкът се заби в челото му, и той падна ничком на земята.

50 t  Тъй с прашка и камък надви Давид филистимеца; удари филистимеца и го уби; а меч Давид нямаше в ръце.

51 Тогава Давид се затече и, като стъпи върху филистимеца, взе та изтегли меча му из ножницата, удари го и отсече с него главата му; филистимци, като видяха, че техният юнак умря, удариха на бяг.

52 И дигнаха се мъжете израилски и иудейски, викнаха и гониха филистимци до входа в долината и до портите на Акарон. И убиваните филистимци падаха по Шааримския път до Гет и до Акарон.

53 След като гониха филистимци, Израилевите синове се върнаха и разграбиха стана им.

54 Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Иерусалим, а оръжието му тури в шатрата си.

55 u  Когато Саул бе видял Давида да излиза срещу филистимеца, тогава попита Авенира, началник на войската: Авенире, чий син е тоя момък? Авенир отговори: да ти е жива душата, царю, не зная.

56 И царят тогава рече: я попитай, чий син е тоя момък?

57 А когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и доведе при Саула, и главата на филистимеца беше в ръката му.

58 v  И Саул го попита: чий син си, момко? Давид отговори: син на твоя раб Иесея от Витлеем.
Copyright information for BulOrth