1 Samuel 18

1 a  К огато Давид свърши разговора със Саула, душата на Ионатана се привърза към душата му, и Ионатан го обикна като душата си.

2 И него ден Саул го задържа и не му позволи да се върне в бащиния си дом.

3 b  А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си.

4 Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си.

5 И Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул, и Саул го направи началник над военните люде; и това се понрави на целия народ и на слугите Саулови.

6 c  Когато вървяха, при завръщането на Давида от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саула с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали.

7 d  И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид – десетки хиляди!

8 И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен – хиляди; не му достига само царство.

9 И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително.

10 e  И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие.

11 f  И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него.

12 И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи.

13 И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа.

14 g  Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него.

15 И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него.

16 h  А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях.

17 i  И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него.

18 j  Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет?

19 И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола.

20 Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно.

21 Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата.

22 И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя.

23 И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък.

24 И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид.

25 k  Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци.

26 Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя.

27 l  Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола.

28 Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича) , и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида.

29 И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот.

30 И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.
Copyright information for BulOrth