2 Macc 9

1О коло това време Антиох се връщаше безславно от персийските предели.

2 Защото той бе влязъл в тъй наречения Персепол и бе опитал да ограби храма и завладее града. Затова народът се стекъл и грабнал оръжие, и Антиох, погнат от жителите, трябваше срамно да се върне назад.

3 Когато се намираше близо до Екбатана, обадиха му, какво се бе случило с Никанора и с Тимотея.

4 Пламнал от яд, той намисли да отмъсти на иудеите за обидата от ония, които го бяха прогонили; затова той заповяда на колесничаря безпрестанно да кара и да ускорява пътя, а, Небесният съд вече го следваше. Защото той с високомерие бе казал: „гробище за иудеите ще направя Иерусалим, кога отида там“.

5 a  Но Всевидещият Господ, Бог Израилев, го порази с неизлечима и невидима язва: щом изрече тия думи, хвана го нетърпима болка в корема и люти вътрешни мъки;

6 и съвършено заслужено, защото той мъчеше утробите на други с много и необикновени мъки.

7 Но той никак се не остави от гордостта си, а още повече изпълнен с високомерие и дишайки огнена ярост против иудеите, силеше да карат бързо, когато изведнъж падна от колесницата, която вървеше бързо, и с тежкото падане повреди всичките си телесни членове.

8 И оня, който мислеше с надчовешката си гордост да заповядва на морските вълни, който мислеше на къпони да претегли планинските височини, биде повален на земята и носен на носилка, показвайки явно на всички Божията сила;

9 от тялото на тоя нечестивец запъкаха червеи, и сред болки и страдания още приживе му окапаха месата; а смрад и воня от него се не търпяха по цялата войска.

10 И тогова, който преди малко мечтаеше да се допре до небесните звезди, не можеше никой да носи от нетърпимата воня.

11 Сега именно, бидейки съкрушен, начена да оставя голямото си високомерие и да идва в познание, когато по Божие наказание мъките му се усилваха всяка минута.

12 Като не можеше и сам да търпи вонята си, той говореше тъй: „право е човек да се покорява на Бога и, бидейки смъртен, да не мисли високомерно да бъде равен с Бога“.

13 Нечестивецът се молеше на Господа, Който не можеше вече да го обича, и думаше:

14 „Светият град, който бързах да сравня със земята и да обърна на гробище, обявявам свободен;

15 иудеите, които кроях да не удостоявам дори с погребение, а да ги хвърлям заедно с децата им на грабливи птици и зверове, всички ще направя равни с атинци;

16 светия храм, който преди ограбих, ще украся с най-отлични дарове, ще върна всички свещени съдове, и то в по-голямо количество, и нужните разноски за жертви ще давам от моите приходи;

17 освен това, ще стана сам иудеин, ще обходя всяко населено място и ще възвестявам силата Божия“.

18 Но когато болките никак се не намаляваха, защото беше дошъл върху него праведният Божий съд, той, отчаян в себе си, писа до иудеите писмо, което имаше вид на молба, с това съдържание:

19 „цар и военачалник Антиох – на добрите свои съграждани иудеи праща привет, поздрав и благопожелание!

20 Ако сте здрави с децата си, и ако работите ви отиват по ваше желание, аз въздавам Богу най-голяма благодарност, възлагайки надежда на небето.

21 Но аз лежа болен и с любов си спомням за вашата почит и благоразположение към мене. На връщане от персийските предели, паднал тежко болен, аз намерих за нужно да се погрижа за общата безопасност на всички.

22 Макар и да се не отчайвам в себе си и да имам пълна надежда да се освободя от болестта,

23 но, като зная, че баща ми, когато воюваше в горните страни, беше си обявил приемник,

24 та, ако се случи нещо неочаквано, или се яви някаква несгода, жителите на страната да знаят, кому е оставено управлението и да се не смущават;

25 освен това, забелязвайки, че околните и съседни с нашата държава владетели гледат времето и чакат, какъв ще бъде изходът, аз назначих за цар сина си Антиоха, когото през време на походите по горните страни съм често вече препоръчвал и представял на повечето от вас; и на него писах същото.

26 И тъй, убеждавам ви и моля, като помните моите благодеяния изобщо и частно, да запазите сегашното ваше благоразположение към мене и към сина ми.

27 Защото аз съм уверен, че той, следвайки по моето желание, ще се отнася с вас милостиво и човеколюбиво“.

28 Тъй тоя човекоубиец и богохулник, като претърпя най-тежки мъки, каквито бе причинявал на други, свърши живота си в чужда страна, в планините, с най-жалка смърт.

29 Тялото му пренесе Филип, негов съвъзпитаник, който, от страх пред Антиоховия син, отиде при Птоломея Филопатора в Египет.
Copyright information for BulOrth