2 Peter 1

1С имон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:

2 благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ.

3 a  Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,

4 чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, –

5 затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание,

6 към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие,

7 b  към благочестието братолюбие, към братолюбието любов.

8 c  Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа.

9 d  А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове.

10 Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,

11 защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.

12 Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.

13 Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,

14 e  знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.

15 Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.

16 f  Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.

17 g  Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

18 И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.

19 Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,

20 като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено ( на пророка ) тълкувание на Божията воля.

21 h  Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци.
Copyright information for BulOrth