2 Samuel 18

1И Давид прегледа людете, които бяха с него, и постави над тях хилядоначалници и стотници.

2 a  Давид изпрати людете – една третина под воеводство на Иоава, една третина под воеводство на Авеса, син Саруев, брат Иоавов, една третина под воеводство на гетеца Етея. И царят каза на людете: и аз ще дойда с вас.

3 b  Но людете му отговориха: не дохождай, защото, ако ние и побегнем, това няма да се забележи; ако и половината от нас умре, тъй също няма да се забележи; ти, обаче, сам струваш, колкото десет хиляди от нас; и затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.

4 Царят им каза: каквото намерите за добро, това и ще сторя. И царят се спря при портите, и всичкият народ излизаше по стотини и по хиляди.

5 И царят заповяда на Иоава, Авеса и Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома. И всички чуваха, как заповядваше царят на всички началници за Авесалома.

6 И излязоха людете в полето срещу израилтяните, и стана битка в Ефремова гора.

7 И народът Израилев биде поразен от Давидовите слуги; тоя ден там стана голямо поражение – избити бяха двайсет хиляди (души) .

8 Битката се простря по цялата оная страна, и гората погуби повече народ, отколкото изтреби мечът в оня ден.

9 c  Авесалом се срещна с Давидовите слуги; той яздеше на муле. Когато мулето се вмъкна с него под клоните на един голям дъб, косата на Авесалома се заплете в клоните на дъба, и той увисна между небето и земята, а мулето, което беше под него, избяга.

10 Някой си видя това и обади на Иоава, думайки: ето, аз видях Авесалома да виси на дъба.

11 Иоав каза на човека, който му обади това: ето, видял си; защо го не събори там на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.

12 И оня отговори на Иоава: да сложеха в ръцете ми и хиляда сикли сребро, и тогава не бих дигнал ръка върху царския син; защото ние чухме, как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома;

13 и ако бих постъпил инак с опасност за живота си, това не би останало скрито от царя, па и ти би застанал против мене.

14 Иоав каза: няма защо да се мая с тебе. И взе в ръце три стрели и ги заби в сърцето на Авесалома, който беше още жив на дъба.

15 Тогава заобиколиха Авесалома десет момци, Иоавови оръженосци, удариха го и го умъртвиха.

16 И затръби Иоав с тръба, и людете, които гонеха Израиля, се върнаха, понеже Иоав щадеше народа.

17 d  И взеха Авесалома, хвърлиха го в гората, в дълбока яма, и натрупаха отгоре му голяма грамада камъни. И всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си.

18 e  Още приживе Авесалом бе си въздигнал паметник в царската долина; защото казваше: аз нямам син, за да се запази спомен за името ми. И нарече паметника по името си. И доднес той се нарича „Авесаломов паметник“.

19 f  Ахимаас, син Садоков, каза на Иоава: ще се затека да обадя на царя, че Господ чрез Своя съд го избави от ръцете на враговете му.

20 Но Иоав му каза: няма да бъдеш добър вестител днес; друг ден ще обадиш, а не днес, защото царевият син умря.

21 Иоав каза на Хусия: иди, обади на царя, каквото си видял. И Хусий се поклони на Иоава и се затече.

22 Но Ахимаас, Садоков син, настояваше и казваше на Иоава: каквото и да бъде, и аз ще се затека подир Хусия. А Иоав му отговори: що ти трябва да тичаш, синко? Добра вест няма да занесеш.

23 Ахимаас каза: нека тъй да бъде, но аз ще се затека. И (Иоав) му каза: тичай. И Ахимаас се затече по прекия път и изпревари Хусия.

24 В това време Давид седеше между двете порти. И стражарят възлезе на вратната стряха откъм стената, дигна очи и видя: ето, един човек тича.

25 И стражарят извика и обади на царя. И царят каза: ако е самичък, вест носи в устата си. А оня все повече и повече се приближаваше.

26 Стражарят видя и друг човек да тича; и стражарят извика на вратаря: ето, още един човек тича. Царят каза: и това е вестител.

27 Стражарят каза: виждам вървежа на първия, който прилича на вървежа на Ахимааса, Садоковия син. А царят каза: той е добър човек и иде с добра вест.

28 Ахимаас извика и каза на царя: мир! И поклони се на царя с лице доземи и каза: благословен Господ, Бог твой, Който предаде людете, що бяха дигнали ръка против моя господар, царя!

29 И царят попита: здрав ли е момъкът Авесалом? Ахимаас отговори: видях голямо вълнение, когато царският служител Иоав изпращаше твоя раб; ала не зная, какво ставаше (там) .

30 Царят каза: отмести се и застани тука. И той се отмести и застана.

31 g  Ето, пристигна и Хусий (след него) . И Хусий каза (на царя) : добра вест за господаря ми, царя! Господ ти стори днес правда, като те избави от ръката на всички, които бяха въстанали против тебе.

32 И царят попита Хусия: здрав ли е момъкът Авесалом? Хусий отговори: дано с враговете на моя господар, царя, и с всички зломисленици против тебе се случи същото, което сполетя момъка!

33 Смути се царят и отиде в стаята над портите и плака и, когато отиваше, думаше тъй: сине Авесаломе, сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!
Copyright information for BulOrth