a Пс. 113:13 .

3 Macc 4

1Н авред, дето дойдеше тая заповед, у езичниците се уреждаха народни гощавки с радостни викове, като че вкоренилата се отдавна в душите вражда сега дързостно се показваше.

2 А между иудеите се начена безутешна скръб, горчив плач и ридание; защото идещите от всички страни пъшкания на ония, които оплакваха неочакваната, внезапно определената им погибел, палеха тяхното сърце.

3 Коя област или град, или кое заселище, или кои друмища се не изпълниха с техния плач и писък?

4 Жестоко и без всяка жалост те биваха вкупом изпращани от властите на всеки град, тъй че, при вида на това необикновено наказание, дори и някои от враговете, като гледаха общото страдание и се замисляха върху незнайната превратност на живота, оплакваха тяхното злочесто изгнание.

5 Подкарваха тълпа престарели, покрити със седини, прегърбени от старешка слабост в нозете, и, според както изискваше насилственото изгнание, безсрамно ги принуждаваха по-скоро да вървят.

6 Девици, току-що свързани със съпружески съюз и влезли в брачен чертог, вместо да ликуват, подземаха плач, посипваха с пепел благоуханните си от мазила коси и биваха водени без покривало; и вместо сватбени песни те подемаха общ писък, понеже другородците ги люто измъчваха. Влачеха ги открито и насила във вериги, докато ги хвърлят в кораба.

7 А техните съпрузи, вместо с венци, превързани през вратовете с въжа, в цъфнала младежка възраст, вместо в гощавка и наслади младежки, прекарваха останалите дни на брака в плач, защото под нозете си виждаха зинал ад.

8 Водеха ги като зверове, оковани в железни вериги: едни бяха приковани за шията о корабните пейки, други бяха вързани за нозете с яки окови. Освен това, над тях имаше плътен под, и бяха отделени от светлина, тъй че, от всички страни заобиколени с тъмнина, през всичко време, докато плаваха, ги държаха като злосторници.

9 А когато ги доведоха до едно място, наречено Схедия, и плаването се свърши, както беше наредено от царя, тогава бе заповядано да ги оставят пред града в конедрума, който имаше широка окръжност и беше твърде сгоден за примерно поругание пред всички, които отиваха в града и които излизаха оттам за в страната, тъй че те ни с войската имаха общение, нито изобщо бяха удостоени с някакъв покрив.

10 Когато беше свършено това, и царят узна, че техни еднородци често излизали тайно из града да оплакват позорното бедствие на братята, разгневи се твърде много и поръча да се постъпи и с тия също така, както с ония, та да не получат никак по-малко наказание.

11 Той заповяда да преброят целия народ поименно, не заради тежка робия, преди малко възвестена, а за да ги измъчи с обявените наказания и най-сетне да ги погуби в един ден.

12 И макар това преброяване да ставаше с крайна бързина и с ревностна грижа от изгрев до заник-слънце, пак не можаха да го свършат напълно за четирийсет дена.

13 a  А царят прекомерно и непрестанно предавайки се на удоволствия, уреждаше гощавки пред всички идоли, и с ум, далеко отклонен от истината, и с нечисти уста славословеше ония, които бяха глухи и не могат да говорят или да помогнат, а против величайшия Бог говореше неприлично.

14 След като измина това време, писарите обадиха на царя, че те не са в състояние да преброят иудеите поради безбройното им множество; при това още по-голям брой от тях се намират по областите: едни са си у дома, други са пръснати по разни места, тъй че това не могат направи дори и всички власти в Египет.

15 А когато царят още по-строго ги заплашваше, предполагайки, че те са подкупени с подаръци и коварно избягват наказанието, тогава стана нужда осезателно да го убедят: те доказаха, че не им стига ни хартия, ни потребните за това писмени тръстики.

16 Това беше действие на непобедимия небесен Промисъл, Който помагаше на иудеите.
Copyright information for BulOrth