Acts 22

1М ъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.

2 А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:

3 a  аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.

4 b  Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,

5 както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.

6 c  Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.

7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?

8 Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш.

9 Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.

10 Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.

11 И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.

12 А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,

13 дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.

14 d  А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,

15 защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.

16 И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.

17 А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се

18 e  и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19 Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20 f  и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.

21 g  И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко – при езичниците.

22 До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!

23 И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,

24 хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.

25 Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?

26 Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.

27 Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.

28 А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.

29 И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.

30 На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.
Copyright information for BulOrth