Acts 7

1Т огава първосвещеникът рече: това тъй ли е?

2 А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,

3 a  и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“.

4 Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.

5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.

6 b  И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години.

7 Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“.

8 c  И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси.

9 d  Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него,

10 e  избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.

11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.

12 f  А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.

13 g  А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона.

14 h  Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души.

15 i  Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни;

16 j  и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски.

17 k  И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет,

18 докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;

19 той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.

20 l  В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.

21 m  А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син.

22 И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.

23 Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.

24 n  И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.

25 Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.

26 o  На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“

27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“

29 От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.

30 p  Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина.

31 Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:

32 „Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.

34 Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.

35 q  Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител.

36 r  Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.

37 s  Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“.

38 t  Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам,

39 и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,

40 u  като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“.

41 И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.

42 v  А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?

43 w  Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“.

44 x  Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял.

45 y  Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида,

46 z  който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов.

47 aa  А Соломон Му построи дом.

48 ab  Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

49 ac  „небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?

50 Нали Моята ръка направи всичко това?“

51 ad  Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.

52 ae  Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, –

53 af  вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.

54 Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.

55 ag  А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,

56 и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.

57 Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него

58 ah  и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,

59 ai  и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!

60 aj  И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
Copyright information for BulOrth